Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова: България трябва да излезна и да Ви кажа цялата истина, принудиха ме, разочарована съм
  • Новини

Нургюл Салимова: България трябва да излезна и да Ви кажа цялата истина, принудиха ме, разочарована съм

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
nwrquqglasgkaskg.png

„Искам да поздравя националните ни състезателки и треньора на отбора – гм Петър Арнаудов за достойното представяне на Световното Отборно за жени, което се провежда в Полша.

За огромно съжаление, реших да не пътувам за Полша след някои некоректни постъпки на “Временната Комисия” (която състави и този отбор) спрямо мен.

В нормални обстоятелства, никога не бих отказала да се боря и печеля за България!“ Това написа шахматната ни шампионка Нургюл Салимова.

Българският отбор по шах в Полша бе класиран на пето място. Ето какво сподели още тя в профила й във фейсбук:

„В последния мач срещу Германия, равен резултат би бил в наша полза и достатъчен за класиране за четвъртфиналите, но за съжаление късметът не бе на наша страна този път, и след много обрати, отпадаме в груповата фаза.
Като страничен наблюдател този път, вярвам, че съотборничките ми от Олимпиадата в Ченай 2022, (където заехме 9-то място!) Гергана Пейчева, Белослава Кръстева и Виктория Радева направиха всичко по силите си. Само уважение за гм Антоанета Стефанова за нейната борбеност и несломим дух, които са пример за много от нас.

Разочарова ме това, че Световната ни шампионка – гм Антоанета Стефанова и аз, все още никога не сме играли рамо до рамо за България. Тя пропусна Олимпиадата през 2022, а тази година аз не играх на Световното. Надявам се, че в много близко бъдеще и това ще стане, тъй като е нужно, за да сме там, където заслужаваме – върха.“

Един от проблемите, осветени покрай успеха на Нургюл Салимова с второто й място в турнира за Световната купа, е неучастието й в националния за жени на световното отборно първенство в полския град Бидгошч, което се провежда между 5 и 12 септември.

На първата си пресконференция на родна земя Нургюл обяви, че би играла само за „официалния национален отбор“, а според нея това трябва да е отборът, излъчен от федерацията, притежаваща лиценз от Министерството на младежта и спорта – Българска федерация по шахмат 2022.

Автор: „24 часа“

Снимка: Официален Инстаграм профил на Нургюл Салимова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: 24 хубави имена черпят днес, почитаме бабата и дядото на Исус Христос
Next: Само на 26 години, прекрасната и будна Бети се бори със страшна диагноза! Нека я подкрепим, тя го заслужава

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.