Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл Салимова каза горчивата истина за българския шах
  • Новини

Нургюл Салимова каза горчивата истина за българския шах

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
hfdghfgherreer.png

Новата голяма звезда на българския шахмат Нюргул Салимова даде официална пресконференция. Тя коментира представянето си на Световната купа в Баку и изрази благодарността си заради получената подкрепа от българи, живеещи по цял свят. Заедно с младата шахматистка, заела второто място в азербайджанската столица, пред медиите застана и нейният треньор Живко Жеков. Двамата говориха по проблема с българската шахматна федерация и пречките, които се получават от страна на световната централа (ФИДЕ).

„Благодаря за уважението и интереса. Последните седмици и месеци бяха доста напрегнати и стресиращи. На 28 юли започна Световната купа по шахмат. Бях в Баку до 22 август. Спечелих шест мача. Победих бившата световната шампионка Ана Музичук, на финала изпуснах доста шансове срещу Александра Горячкина. Не спечелих Купата, но играх достойно. Може би опитът ми не беше достатъчен. Горда съм! Усетих подкрепата на много българи и хора от целия свят. Това ме зареди с положителна енергия. Показа ми, че трудът ми е оценен и хората ме обичат. Успях да придобия право да участвам на турнира на претендентите, който ще се състои в Торонто през 2024 година. Целта на турнира е да бъде определена противничка на световната шампионка по шахмат за жени. Ще се изисква огромна подготовка“, заяви Нургюл.

„Усещам, че вече всичко е различно след този успех. Самата аз съм по-уверена от шахматна гледна точка. Видях, че не съм далеч от най-добрите в света. Аз тренирам шах всеки ден. Трябва да се променят няколко неща, които си остават лични. Вярвам, че са нужни може би допълнителни треньори, защото това е доста сериозен турнир. Не се появява възможност всеки ден да играеш в турнира на претендентките. Продължавам още по-уверено, с още по-голям труд“, продължи тя.

„Ако успявах да задържам спечеленото преимуществото, нямаше да съм втора в света. Напрежението, позицията на фигурите, часовникът. Всичко това са фактори, които влияят. Много известни шахматисти също са пропускали победи. На финала изпуснах две спечелени позиции. Вярвам, че беше заради напрежението. От неща, които не са свързани с шаха. Това е финал за Световната купа. В такъв момент в главата се въртят много мисли, които са достатъчни да разсеят състезателя“.

„Национален отбор може да създаде единствено лицензираната от министерството федерация. Това имах предвид, като казах, че ще се състезавам само за официалния национален отбор на страната. България в момента няма официален национален отбор“, каза още Нургюл.

Треньорът Живко Жеков направи коментар за успеха на своята състезателка. Той взе отношение и по проблемите в българския шахмат и отказът на международната федерация (ФИДЕ) да допусне до участие до световното първенство в Бидгошч предложения национален отбор.

„Горд съм и съм щастлив с успеха на Нургюл. Не беше лесно. За мен тя направи подвиг. Надявам се това да даде силен тласък за детския шахмат. От Бургас вчера ми казаха, че няма места в шахмат клуба. Вярвам, че предстоят добри години за българския шахмат. Класирането ще стимулира, правителството, организации и спонсори, надявам се“, обяви Живко Жеков.

„Знаете, че българският шах в момента е разцепен от Международната шахматна федерация, която не допуска отбора, който ние сме изпратили като лицензирана федерация. В него е включена Нургюл. FIDE нарушава устава си и хартата си, но е решила, че ние не сме способни да провеждаме шахматен живот в България и ни е назначила едни хора от Албания, Румъния и България. Казала е, че тази комисия ще определя състава на България. Тази комисия е определила друг състав. Поканила е Нургюл в състава, но такъв състав, изпратен от нелицензирана федерация реално няма да представлява България. Нургюл няма да участва в отбор, който не вдига флага на България по законния ред“, добави той.

„Имаме представа какво трябва да включва един щаб. Ще се опитаме максимално да осигурим подготовката за следващите турнири. Доколко ще можем да попълним целия екип, зависи от финансовите средства, които ще можем да акумулираме. Подготовката започва буквално от утре“, каза още Жеков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара Екимова е в болница
Next: Мощна молитва за здраве ни предпазва от опасности

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.