Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нургюл се прибра в родната Крепча, отговори дали би се състезавала за друга държава
  • Новини

Нургюл се прибра в родната Крепча, отговори дали би се състезавала за друга държава

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gfdhfewwerwe.png

„Благодарим ти, Нургюл! Ти си нашата гордост!“. С тези думи, изписани на транспарант, местните хора посрещнаха в родното село Крепча шахматистката Нургюл Салимова. С представянето на Световната купа по шахмат за жени в Баку младата жена накара света да заговори за нея, за България и за Опака. А съгражданите си направи горди и изпълни с емоции при завоюването на сребърния медал.

Тази вечер в Крепча е празник на победата! Празнуват се години на всеотдаен и упорит труд на Нургюл Салимова; празнуват се скромността, усърдието и човечността, с които тя пленява; празнува се умът, себеотдаването и постоянството – качества, които са отличителни за състезателката.

Нямам намерение да се състезавам под чужд флаг. Надявам се нещата във федерацията да се оправят, каза пред медиите Салимова, цитирана от БТА.

Стотици хора от областта и региона се стекоха, за да поздравят Салимова. Шахматистката бе обсипана с цветя, с рисунки с образа ѝ от малки художници, със стихове за нея. Тя получи в дар две стихотворения, написани за нея, тъй като с представянето си е вдъхновила авторите – Златина Ганева и Ахмед Емин Атасой. В своя стих Атасой нарича девойката от Крепча „момичето на света“.

Аз не играя шах за първи път. Играла съм хиляди турнири и съм печелила. За моя изненада този турнир започна да се отразява много късно в медиите – когато стигнах четвъртфинал, полуфинал. Смятам, че същата подкрепа трябваше да я имам още от първия кръг, тъй като съм в ТОП 40 в целия свят. Надявам се, че занапред ще продължи, коментира Нургюл Салимова.

В поздравителния си адрес кметът на Опака Мехидин Кадиров пише: „Ти, скъпо дете, със сигурност си повод за гордост и удовлетворение не сама заради постигнатите успехи и завоювания престиж, но и заради ежедневните, всеотдайни и неуморни усилия, които положи в продължение на години… Ти накара цяла България и целия свят да говори за нашата община и нашето село!“

Шахматистката бе поздравена с изпълнение от танцов състав от Попово и от стотици свои съграждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова мистерия обви смъртта на красивата учителка Адриана в Приморско
Next: Новата двойка по БТВ побърка България: Снимки на Деси Стоянова от гримьорната с новия Сашко

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.