Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няколко признака, които показват, че човек е стиснат
  • Новини

Няколко признака, които показват, че човек е стиснат

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
yrtyfdhyfdydfy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стиснатият човек се познава отдалеч. Стиснатите хора не обичат да харчат пари за глупости. Те дори не биха дали пари за собственото си здраве. Това състояние може да се сметне и за болестно при някои хора.

Скръндзавите хора обикновено обичат да спестяват пари и да ги трупат. Те си мислят, че един ден парите им могат изведнъж да свършат и ги складират да имат за черни дни. Ако е малка сумата, която са си спестили, те не я пипат, защото си казват, че тя трябва да стане по-голяма и тогава да си купят нещо смислено.

Когато открият, че сумата им вече е набъбнала значително, те отново не искат да я пипнат, да не би да я изхарчат и да не им остане нищо. Затова те продължават кротко да трупат. Тези хора нямат контрол над парите си, а самите пари ги контролират.

Има голяма разлика човек да е пестелив или да е скръндзав. Познаваме много хора, които притежават солидно количество пари. Хора, на които заплатата им е добра, но не обичат да дават пари почти за нищо. За съжаление такива хора нямат много приятели. Или дори и да имат, рано или късно те ги губят заради своята стиснатост.

Представете си, че на някой му с е е родило дете. Вие му честитите и очаквате да ви почерпи най-малкото с един шоколадов бонбон. Нищо повече. Той обаче учтиво ви казва, че скоро ще се черпите за раждането му. И, разбира се, в скоро време не се обажда, а се покрива. Това го прави с цел да не би да се наложи да се охарчи ненужно. А всъщност по този начин стиснярът отблъсква приятелите и хората, които искат да му бъдат приятели.

Стиснатият човек обича да лишава себе си и близките си от неща, които са необходими. Той го прави само заради самото харчене на парите. Харченето на пари го влудява, той иска само да ги получава, но не и да ги пилее.

Когато един човек е стиснат, за него е характерно, че той е склонен винаги да си иска отстъпки. Всички са длъжни да му свалят цените специално заради него. За него думата промоция е ключово събитие и той гледа да не се мина и да не я изпусне.
Стиснатият човек не обича да оставя бакшиши.

Винаги намира оправдание, че дадено обслужване не му е харесало. Същевременно стиснатият човек може да си купи нещо напълно неочаквано, което си мисли, че ще му е полезно цял живот. Тази постъпка винаги изненадва останалите около него. Като цяло не е лесно да се общува със стиснат човек.

Това състояние на човек много трудно може да се промени, независимо дали такъв човек се издига в кариерата или не. Странното е, че повечето богати хора се оказват стиснати, а повечето бедни са доста по-ларж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Динко от Ямбол раздава правосъдие: изобличи измамник, който се преструва, че е с отрязана ръка
Next: Тази 33 годишна българка се разхвърля на плажа и всички останаха с отворени уста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.