Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма връщане назад: От смъртното си легло кралят на футбола Пеле заби отровната игла в сърцето на Путин
  • Новини

Няма връщане назад: От смъртното си легло кралят на футбола Пеле заби отровната игла в сърцето на Путин

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
peleoputinnn.jpg

„Спрете тази злонамерена, погрешна, болезнена и неоправдана инвазия на Украйна“. С този призив към руския президент Владимир Путин излезе бразилсата футболна легенда Едсон Арантес до Насименто-Пеле, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Призивът бе отправен минути преди украинският национален отбор по футбол да излезе на футболния терен в Глазгоу срещу отбора на Шотландия в квалификация за Мондиала в Катар.

„Искам да използвам днешния мач като възможност да поискам едно нещо: „Спрете тази инвазия. Няма причина на света, която може да оправдае насилието“, каза Пеле в изявление към Путин, публикувано в „Инстаграм“. „Този конфликт е погрешен, злонамерен и неоправдан и носи само мъка, страх и терор“, допълни той.

Пеле и Путин се срещнаха за последно в Москва през 2017 г. по време на Купата на конфедерациите, шампионат, който се провежда преди Световната купа. Путин нарече Пеле един от неговите любими футболни играчи, припомня агенцията.

„Когато се срещнахме в миналото и разменяхме усмивки, съпроводени с дълго ръкостискане, никога не съм си мислел, че един ден ние ще бъдем толкова разделени, колкото сме сега“, допълни Пеле по адрес на Путин.

Малко след това Украйна победи с 3 на 1 Шотландия и направи още една стъпка към класирането за Мондиала. Предстои й финален плейоф срещу Уелс в неделя и ако украинските футболисти спечелят и него, то техният билет за Мондиала в Катар ще бъде подпечатан.

Друга тема, по която вицепремиерът Асен Василев отговори на депутатско питане, бе как са разходвани средствата за бежанците.

Разходват се евросредства от оперативни програми, обясни Василев в отговор на въпрос от Деница Николова от ГЕРБ-СДС. „Вчера вицепремиерът Калина Константинова ни обясни за едни 148 милиона евро набързо. За тези три месеца разходваме средства – до каква степен те са от държавния бюджет и до каква степен са от Европа?“, попита Николова.

За първия месец средствата са от националния бюджет – над 15 милиона, за април са 56 милиона лева с постановление на Министерския съвет за покриване на разходите по настаняване и интегриране на бежанците. Очаква се подобна сума и за май. Общата сума, одобрена от Брюксел, е 148 млн. евро. До момента с постановление на МС са разходвани 60 млн. лева, а остатъкът ще се разходва до края на годината, отчете Василев.

Средствата, необходими за здравната система и образователните им нужди, също ще излизат от сметката на Националния фонд с пари от ЕС, обясни той. По думите на вицепремиера подробно разписани са и средствата за Гранична полиция, за МВР и за Агенцията за българите в чужбина.

„За последните два месеца – това е европейско финансиране. Оперативните програми имат ясни процедурни правила. Как разходваме тези средства при липса на публичност, която има елемент на проверка от Европа? Числата ви с вицепремиера Константинова не се припокриват. Мерките не са много ясни“, контрира Николова от ГЕРБ-СДС.

„Ясно е за какво се разходват средствата – хотел по хотел. Действа се авансово, а ако комитетите по наблюдение на програмите не одобрят преструктурирането на оперативните програми, средствата ще дойдат от националния бюджет. В момента може да разходваме европари по опростена процедура, одобрена от ЕС, добави още вицепремиерът Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От Възраждане хвърлиха тоталната петъчна бомба: Тежка авария в АЕЦ Козлодуй! Пленарната зала буквално се взриви
Next: Ужас в Посолството на САЩ! Георги Марков: На България сега не и трябва Евро, а изгонване на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.