Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво се случва със сина на Стефан Данаилов и какви ги върши в Америка
  • Новини

Няма да повярвате какво се случва със сина на Стефан Данаилов и какви ги върши в Америка

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
stwqfdsfsdfgdfgfd.png

Помните ли едно от най-големите разкрития от живота на известните в България – това, че легендата на българското кино Стефан Данаилов има извънбрачен син от актрисата Ирен Кривошиева?

Владимир Данаилов влезе под светлината на прожекторите през 2012 г., когато стана участник в риалитито VIP Brother заедно с майка си. Днес младото момче вече е пораснал мъж, който определено има с какво да се похвали.

Когато участваше във VIP Brother Владимир, който е завършил икономика във Флорида, казваше, че за него американската мечта е американската лъжа и не си струва “човек да се продава за това”, но изглежда животът е променил мнението му, защото в момента Влади е преуспяващ лекар в Америка, пише edna.bg.

36-годишният наследник на Стефан Данаилов работи като доктор в болница в град Хънтингтън в щата Западна Вирджиния. Кариерата му върви повече от успешно и наскоро Влади дори е имал честта да бъде на корицата на медицинско списание, облечен в докторската си униформа.

През 2022 г. Владимир взе диплома за общопрактикуващ лекар от американския университет „Маршал“, като сега специализацията му продължава в сферата на нефрологията.

Когато Влади споделил с баща си за решението си да учи медицина, Ламбо бил изключително горд и щастлив от желанието на наследника си да поеме по този сериозен път в живота. Приживе екранният майор Деянов неведнъж е споделял, че майка му Евдокия навремето също много искала и настоявала той самият да стане доктор.

Макар и съвсем нов кадър в медицината, Влади е изключително уважаван от своите пациенти, а и от ръководството на болницата. Често дава интервюта на тема здравеопазване и се е превърнал в истинска сензация. Синът на Ламбо е започнал професионалния си стаж като лекар и с много добро заплащане, което му е позволило да си купи къща, в която вече живее заедно със съпругата си Виктория.

Нито стотинка от доходите си обаче Влади не пилее напразно, тъй като се налага за изплаща студентски кредит, който изтеглил, преди да стартира обучението си по медицина, тъй като в онзи момент не е можел да си позволи скъпите университетски такси. След като обаче приключи специализацията си по нефрология, той вече ще има правото да практикува не само в болницата, а и да отвори свой частен кабинен в Америка, което драстично ще увеличи и доходите му.

Колкото до това дали ще се върне в България, за да работи у нас, Влади смята, че това няма как да се случи. Плановете със съпругата му Виктория, която е детски педагог, са скоро да създадат и свои наследници.

Двамата влюбени се венчаха на скромна сватба в Америка на рождения ден на Стефан Данаилов – 9 декември през 2017 г. Тогава Ламбо не успя да присъства лично на церемонията заради влошеното си здраве, но изпрати подаръци и даде благословията си на младите.

Приживе Стефан Данаилов уважаваше и обичаше своята снаха, която е американка. Скромната Виктория е голямата любов на Влади, водил я е няколко пъти в България. За последно двамата успяват да се приберат на родна земя преди около една година, за да уредят някои финансови дела. Владимир наследи голяма сума от завещанието на баща си, а средствата преуспяващият млад доктор вложил в устройването на живота си в Щатите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НСИ с кошмарни данни: Това не се е случвало в България от 1940 г. насам
Next: МВнР с предупреждение към всички българи, които се намират в Германия, заради опасност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.