Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате какво чудо откриха в бургаско село
  • Новини

Няма да повярвате какво чудо откриха в бургаско село

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
medovosavofdkvkfdvfd.png

Невероятната находка бе открита преди броени часове и напълно озадачи местните жители на село Медово, общ. Поморие

Истинска сензация предизвика една невероятна находка, открита само преди броени часове в бургаското село Медово, община Поморие. Това е една мъничка животинка, наречена земеровка, смятана за най-малкия бозайник на света, пише Флагман.

Мистериозното животинче бе открито късно снощи от Васил Аргиров и Боян Стоянов. Двамата го описват с думите, че прилича едновременно на слон и на мишле, тъй като има телце на мишка, но е с хобот като слон. Дължината му е около 3,5 см, а теглото едва 2-3 гр.

Откривателите на странното създание от село Медово разказват, че били на гости вчера и когато снощи излезли на разходка, попаднали на мъничкото животно.

В началото, споделят Аргиров и Стоянов, си помислили, че е странен бръмбар, но съществото не било агресивно, дори напротив. То приятелски позволило на двамата мъже да го докоснат като дори се поразходило по дланта им.

След като откривателите му с интерес го снимали, по-късно запитали експерти какъв е този род бозайник. Оказало се, че това създание, открито в село Медово, е от редкия вид земеровка.

Неговият живот достига едва 15 месеца, но в природата рядко оцелява поради миниатюрните му размери и заради нуждата му от храна на всеки 3 часа.

zemerovka

Боян Стоянов споделя, че снощи са пуснали мъничкия им гост на свобода, а тази сутрин той отново се появил. И двамата му откриватели са горди с рядката си находка и със симпатичния си нов приятел.

zemerovka

Земеровката е животно от защитен вид, което се характеризира с множество странни рекорди. Например, въпреки че телцето му е с дължина до 3,5 см, то теглото му е едва 2 грама. Това са най-мъничките бозайници, откривани някога на света.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна новина за изчезналата Ивана, ето какво се случва
Next: Внимавайте, когато ви боли в горната лява част на корема! Ето пълна карта на болката в корема!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.