Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма друг като Стоичков: Хей, приятел, забрави сълзите, ще си дойда и ще се видим
  • Новини

Няма друг като Стоичков: Хей, приятел, забрави сълзите, ще си дойда и ще се видим

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
stqtttsdbsdb.png

Христо Стоичков направи поредния си чудесен жест към свой малък почитател.

Той влезе в ролята на вдъхновител и накара 10-годишния Мартен да изтрие сълзите си и да се усмихне.

Историята разказа във Фейсбук Денислава Ангелова, създателка на Асоциация „Докосни дъгата“.

Тя описва малкият Мартен като любознателно момче с много мечти и храброст. „Едно 10-годишно дете, което не се дава на диабета и неговите ограничения“, добавя Ангелова.

За Мартен, както за поколения деца в България, Христо Стоичков е истински идол.

Но че момчето истински мечтае да види своя кумир, станало ясно покрай среща с известната спортна журналистка Елена Яръмова.

Това станало на рождения ден на детето, който пък съвпаднал с началото на лагер на асоциацията.

„С будната си мисъл, многобройни въпроси и интерес, започна да я разпитва от кого е взимала интервю и по-специално дали някога е виждала Христо Стоичков“.

Момчето, борещо се с коварното заболяване буквално се разплакало, защото много искало да види великата Осмица и да чуе едно „Здравей“ от него.

Яръмова пък веднага се сетила какво трябва да напрани и се обадила на Камата, защото отлично знаела, че футболната легенда е безкрайно отзивчив към децата. Денислава Ангелова описва станалото след това така:

„Веднага позвъни на видео връзка и неговия духовит образ се появи пред Мартен.

Сълзи на радост, сълзи на обич, сълзи на объркване, сълзи на благодарност потекоха от очите на Мартен.

Пророни “Здравей”, а Христо му каза:

“Хей, приятел! Ще си дойда и ще се видим!

Дай една голяма усмивка и забрави сълзите!

Ти си прекрасно дете и трябва да се смееш!”

Целият лагер се събрал около Мартен да гледа видеоразговора със Стоичков. Атмосферата била уникална:

„От всички страни към Мартен дойдоха деца и младежи, Ивет Горанова, Рени Камберова, Елена Яръмова и родители.

Всички заедно преживявахме “Здравей” от Христо Стоичков специално за Мартен.

Всички заедно преживявахме реализирането на мечтата на Марто.

Вярваме ли в мечтите си?

Вярваме ли в себе си?

Една мечта тази нощ се случи благодарение на добротата на Христо Стоичков.

И светнаха стотици звезди на небето над Смолянско.

Една от тях беше най-ярка – тази на връзката между спортиста-идол и детето“, това пише Денислава Ангелова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова и Златимир Йочев издадоха къде са били на почивка
Next: Черна вест разтърси Сандански! Внезапно почина известен бизнесмен

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.