Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма друг като Стоичков: Хей, приятел, забрави сълзите, ще си дойда и ще се видим
  • Новини

Няма друг като Стоичков: Хей, приятел, забрави сълзите, ще си дойда и ще се видим

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
stqtttsdbsdb.png

Христо Стоичков направи поредния си чудесен жест към свой малък почитател.

Той влезе в ролята на вдъхновител и накара 10-годишния Мартен да изтрие сълзите си и да се усмихне.

Историята разказа във Фейсбук Денислава Ангелова, създателка на Асоциация „Докосни дъгата“.

Тя описва малкият Мартен като любознателно момче с много мечти и храброст. „Едно 10-годишно дете, което не се дава на диабета и неговите ограничения“, добавя Ангелова.

За Мартен, както за поколения деца в България, Христо Стоичков е истински идол.

Но че момчето истински мечтае да види своя кумир, станало ясно покрай среща с известната спортна журналистка Елена Яръмова.

Това станало на рождения ден на детето, който пък съвпаднал с началото на лагер на асоциацията.

„С будната си мисъл, многобройни въпроси и интерес, започна да я разпитва от кого е взимала интервю и по-специално дали някога е виждала Христо Стоичков“.

Момчето, борещо се с коварното заболяване буквално се разплакало, защото много искало да види великата Осмица и да чуе едно „Здравей“ от него.

Яръмова пък веднага се сетила какво трябва да напрани и се обадила на Камата, защото отлично знаела, че футболната легенда е безкрайно отзивчив към децата. Денислава Ангелова описва станалото след това така:

„Веднага позвъни на видео връзка и неговия духовит образ се появи пред Мартен.

Сълзи на радост, сълзи на обич, сълзи на объркване, сълзи на благодарност потекоха от очите на Мартен.

Пророни “Здравей”, а Христо му каза:

“Хей, приятел! Ще си дойда и ще се видим!

Дай една голяма усмивка и забрави сълзите!

Ти си прекрасно дете и трябва да се смееш!”

Целият лагер се събрал около Мартен да гледа видеоразговора със Стоичков. Атмосферата била уникална:

„От всички страни към Мартен дойдоха деца и младежи, Ивет Горанова, Рени Камберова, Елена Яръмова и родители.

Всички заедно преживявахме “Здравей” от Христо Стоичков специално за Мартен.

Всички заедно преживявахме реализирането на мечтата на Марто.

Вярваме ли в мечтите си?

Вярваме ли в себе си?

Една мечта тази нощ се случи благодарение на добротата на Христо Стоичков.

И светнаха стотици звезди на небето над Смолянско.

Една от тях беше най-ярка – тази на връзката между спортиста-идол и детето“, това пише Денислава Ангелова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова и Златимир Йочев издадоха къде са били на почивка
Next: Черна вест разтърси Сандански! Внезапно почина известен бизнесмен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.