Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма край: Плащаме нов данък за жилищата и колите
  • Новини

Няма край: Плащаме нов данък за жилищата и колите

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
scdsvsdfvgdfhdhgf.png

Собствениците на автомобили и апартаменти ще плащат нов еко данък за използването им, стана ясно по врене на конференция на тема “Енергийната ефективност на сградния фонд”, пише „Труд“.

Предстои включването на сградите и транспорта в схемата за търговия с въглеродни емисии, което ще се отрази на личните автомобили и обитаваните сгради, заяви Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Как точно ще бъде прилагана схемата предстои да стане ясно от приеманите в ЕС директиви, поясни той.

 

При схемата за търговия с емисии се определя общото количество на дадени парникови газове, които могат да бъдат отделяни всяка година от субектите, обхванати от схемата. Лимитът се намалява с времето, така че сумарното количество емисии да се понижава.

Възможно е новата схема за включване на автомобилите и сградите в търговията с емисии да регулира дейността на доставчиците на горива, а не домакинствата и водачите на автомобили. Доставчиците на горива ще отговарят за докладване на количествата горива, които пускат на пазара, но крайната цена на въглеродните емисии ще бъде плащана от хората.

Затова е важно да бъдат предприети мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. В страната има над 66 хил. сгради, които се нуждаят от обновяване, но такова е направено само на 4,2% от тях.

За саниране на всички сгради са необходими около 60 млрд. евро, пресметна министърът на екологията Юлиян Попов. За да бъда осигурени нужните средства е необходимо мобилизиране на ресурси и участие с лични средства в санирането, обясни той.

Затова в сега действащата програма за саниране изискват самоучастие от страна на собствениците на имоти с 20% от цената.

Ще бъде създаден Национален декарбонизационен фонд, който ще управлява обществените средства, предназначени за саниране. Безплатно може да бъдат санирани само жилищата на енергийно бедните, каза Ангелина Бонева, зам-министър на регионалното развитие.

На останалите ще бъдат предложени кредитни инструменти, така че да санират жилищата си и да изплащат получените заеми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите се чудят дали Цънцарова ще остане в ефир след гафа тая сутрин
Next: Голям ден за Симеон Сакскобургготски и сестра му, 1,6 млн. евро влизат в джоба им

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.