Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма край! Спипаха Мис Силикон с кокаин зад волана
  • Новини

Няма край! Спипаха Мис Силикон с кокаин зад волана

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
sdfvslkdfbkfldkbkfgbkgf.png

Очаква се тя да бъде задържана

„Мис Силикон” Катрин Йорданова е дала положителна проба за кокаин при извършен полеви тест за шофиране след употреба на наркотици. Пътната проверка е извършена в София, научи NOVA.

Очаква се всеки момент плеймейтката да бъде задържана, след като даде и кръвна проба за изследване.

В последните седмици името на Йорданова беше замесено в няколко скандала. Първият беше предизвикан от качен от нея клип, на който се вижда как кола се движи по АМ „Тракия“ със скорост от 256 км/ч.

Преди броени часове „Мис Силикон“ публикува още един клип, показващ шофиране с превишена скорост в София на автомобил със стикер на Народното събрание.

В началото на януари Катрин Йорданова провокира последователите си с друго видео

„Мис Силикон” Катрин Йорданова, която в началото на януари публикува клип от скъп автомобил, шофиран с 256 км/ч по магистрала „Тракия“, провокира последователите си в социалните мрежи с ново видео.

На него се вижда, че шофира с превишена скорост, този път – в градски условия. Бдителни потребители забелязаха, че на предното стъкло на автомобила има стикер „Република България – Народно събрание”.

След излъчването на видеото в ефира на „Здравей, България” от полицията съобщиха, че са се самосезирали.

Вече има проверка за предходните нарушения, но все още се събират доказателства. Сега започва втора проверка. Ако се съберат доказателства, може да бъде повдигнато обвинение за хулиганство.

От МВР се самосезираха по случая

Серия опасни ситуации по пътищата на страната само в рамките на два дни. В събота и неделя са засечени трима рекордьори в София.

Плеймейтката Катрин Йорданова се похвали в социалните мрежи, че шофира с 256 км/ч по магистрала „Тракия”. Видеото беше публикувано в Instagram профила ѝ, а на скоростомера се вижда, че колата се движи със 116 км/ч над ограничението. От МВР съобщиха за NOVA, че са се самосезирали и ще издирят Йорданова. Следваща стъпка обаче ще бъде доказване на провинение, защото на кадрите се вижда единствено таблото на автомобил.

На този фон, през първите два почивни дни за новата година са отчетени няколко рекордни скорости в София. Те са съответно 148, 165 и 235 км/ч. От полицията не уточняват по кои участъци са се движили нарушителите и дали самоличността им вече е установена.

Отчетът за двата почивни дни показва близо 1600 нарушители, засечени от камерите по софийските улици. Съставени са 98 акта и 372 фиша. Спрени от движение са 13 коли, а други 6 автомобила са дерегистрирани. Не липсват и пияни и дрогирани водачи. Четирима са заловени с алкохол в кръвта, а други двама – с наркотици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде и най-черната вест! Шофьорът в Монтана, убил на пътя жена, се оказа полицай
Next: Недостигът на български работници във Великобритания придобива плашещи размери

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.