Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма мърдане: От понеделник учениците ги чака нещо ново, какво ще правят?
  • Новини

Няма мърдане: От понеделник учениците ги чака нещо ново, какво ще правят?

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dffhgjfghjytjyt.png

От 1 октомври отсъствията по здравословни причини на учениците ще се извиняват изцяло по електронен път, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН). Така от понеделник нововъведението ще стане факт.

МОН съвместно с Министерството на електронното управление и Министерство на здравеопазването инициираха въвеждането на електронната медицинска бележка, за да бъдат облекчени учителите и да се противодейства на практиката да се извиняват отсъствия, които са допуснати без основателна причина.

 

От МОН публикуваха най-често задаваните въпроси и отговорите, които трите министерства предоставят на всички заинтересовани страни.

Целта е да има точна и ясна информация от институциите в процеса по преминаване от хартиени на изцяло електронни медицински бележки.

Плаща ли се новата е-бележка?

Както досега, медицинските бележки не попадат в основния пакет дейности, които се покриват с бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всеки общопрактикуващ лекар е длъжен на видно място в кабинета си да има ценоразпис и сам определя таксата за услуги, които не се покриват от здравната каса. Затова някои може да не таксуват, други могат да искат 1 лв., а трети 2 или 3 лв. За всяка услуга, която се заплаща, следва да бъде издаден касов бон.

Може ли е-бележката да се издава със задна дата?

Бележката се издава с датата, на която е направен прегледът на детето, но срокът за извинение на отсъствията може да бъде записан със задна дата. Например, ако детето се разболее в ден петък 15-и, а родителят го заведе на преглед в ден понеделник – 18-и, бележката ще бъде с дата на издаване 18-и, но ще извинява отсъствията, допуснати в периода на боледуването, например за датите 15 – 22 в съответния месец.

Може ли лекарят да откаже да издаде е-бележка, ако няма интернет, например?

Лекарят не може да откаже да издаде е-бележка. Ако той е възпрепятстван поради технически причини, бележката може да бъде издадена по-късно, когато се регистрира прегледът. Следва да се има предвид, че Националната здравноинформационна система (НЗИС) е пригодена и за работа в офлайн режим и всички лекари са задължени да работят в НЗИС.

Могат ли зъболекарите да издават е-бележка?

Да. Денталните софтуери също са интегрирани към НЗИС и това позволява зъболекарите да издават е-бележки за извинение на отсъствията.

Могат ли други лекари, например в спешна помощ, да издават е-бележки?

Е-бележки могат да издават специалистите от извънболничната медицинска помощ, например след консултация с кардиолог, алерголог и т.н. по преценка на съответния специалист. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), както и досега, не са ангажирани с провеждането на лечебна дейност и няма да издават медицински бележки за извинение на отсъствията.

Другите медицински бележки, които са необходими за училище, също ли са електронни?

Предстои дигитализирането на личната профилактична карта на учениците, която е необходима при започване на учебната година.

Автоматично ли се извиняват отсъствията, когато лекарят подаде е-бележката към системата на МОН?

В момента на издаване на електронната медицинска бележка данните от нея постъпват в Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование, от където автоматично се предават към електронните дневници за извиняване на отсъствията на съответния ученик. Електронните медицински бележки стават и веднага видими за родителя в електронния дневник.

Класният ръководител, директорът на училището и родителят не е необходимо да правят никакви допълнителни действия. Всички използвани електронни дневници в системата на училищното образование позволяват автоматично извиняване на отразените вече отсъствия, както и уважаване на отсъствията в момента на нанасянето им в дневника при налична вече в дневника медицинска бележка.

Как е-бележката стига от лекарския кабинет до училище?

След попълване на амбулаторния лист за извършен преглед лекарят създава чрез използвания от него софтуер е-бележката (в НЗИС). С оглед предотвратяване на възможни грешки е дадено право на лекаря в рамките на два часа след регистриране на бележката да я анулира.

Едва след този период въведените данни: (НРН) на прегледа, информация за детето, период на отсъствие и други се предоставят автоматично към системата на МОН, откъдето стигат и до електронния дневник. Всички процеси са автоматични и не изискват намеса на когото и да било.

Какво ще пише на самата е-бележка за заболяването, поради което отсъства ученикът?

Поставената от медицинското лице диагноза на ученика е част от информацията, която се съдържа в е-бележката. За да бъдат защитени чувствителните здравни данни на децата, тя не достига до системата на МОН. Информацията, която достига до училищния дневник, е периодът, в който ученикът ще отсъства от училище.

Кой има достъп до здравните данни в е-бележката?

Само тези лица, които имат достъп до здравното досие на детето, ще могат да видят диагнозата, поставена на детето при прегледа. Учителите няма да имат достъп до диагнозата, като така ще се запазят и чувствителните лични данни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рискът! Тази колосална заплата в Би Ти Ви губи Хекимян
Next: Адска катастрофа с автобус. Много загинали в наша съседка

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.