Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма мърдане: От понеделник учениците ги чака нещо ново, какво ще правят?
  • Новини

Няма мърдане: От понеделник учениците ги чака нещо ново, какво ще правят?

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dffhgjfghjytjyt.png

От 1 октомври отсъствията по здравословни причини на учениците ще се извиняват изцяло по електронен път, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН). Така от понеделник нововъведението ще стане факт.

МОН съвместно с Министерството на електронното управление и Министерство на здравеопазването инициираха въвеждането на електронната медицинска бележка, за да бъдат облекчени учителите и да се противодейства на практиката да се извиняват отсъствия, които са допуснати без основателна причина.

 

От МОН публикуваха най-често задаваните въпроси и отговорите, които трите министерства предоставят на всички заинтересовани страни.

Целта е да има точна и ясна информация от институциите в процеса по преминаване от хартиени на изцяло електронни медицински бележки.

Плаща ли се новата е-бележка?

Както досега, медицинските бележки не попадат в основния пакет дейности, които се покриват с бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всеки общопрактикуващ лекар е длъжен на видно място в кабинета си да има ценоразпис и сам определя таксата за услуги, които не се покриват от здравната каса. Затова някои може да не таксуват, други могат да искат 1 лв., а трети 2 или 3 лв. За всяка услуга, която се заплаща, следва да бъде издаден касов бон.

Може ли е-бележката да се издава със задна дата?

Бележката се издава с датата, на която е направен прегледът на детето, но срокът за извинение на отсъствията може да бъде записан със задна дата. Например, ако детето се разболее в ден петък 15-и, а родителят го заведе на преглед в ден понеделник – 18-и, бележката ще бъде с дата на издаване 18-и, но ще извинява отсъствията, допуснати в периода на боледуването, например за датите 15 – 22 в съответния месец.

Може ли лекарят да откаже да издаде е-бележка, ако няма интернет, например?

Лекарят не може да откаже да издаде е-бележка. Ако той е възпрепятстван поради технически причини, бележката може да бъде издадена по-късно, когато се регистрира прегледът. Следва да се има предвид, че Националната здравноинформационна система (НЗИС) е пригодена и за работа в офлайн режим и всички лекари са задължени да работят в НЗИС.

Могат ли зъболекарите да издават е-бележка?

Да. Денталните софтуери също са интегрирани към НЗИС и това позволява зъболекарите да издават е-бележки за извинение на отсъствията.

Могат ли други лекари, например в спешна помощ, да издават е-бележки?

Е-бележки могат да издават специалистите от извънболничната медицинска помощ, например след консултация с кардиолог, алерголог и т.н. по преценка на съответния специалист. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), както и досега, не са ангажирани с провеждането на лечебна дейност и няма да издават медицински бележки за извинение на отсъствията.

Другите медицински бележки, които са необходими за училище, също ли са електронни?

Предстои дигитализирането на личната профилактична карта на учениците, която е необходима при започване на учебната година.

Автоматично ли се извиняват отсъствията, когато лекарят подаде е-бележката към системата на МОН?

В момента на издаване на електронната медицинска бележка данните от нея постъпват в Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование, от където автоматично се предават към електронните дневници за извиняване на отсъствията на съответния ученик. Електронните медицински бележки стават и веднага видими за родителя в електронния дневник.

Класният ръководител, директорът на училището и родителят не е необходимо да правят никакви допълнителни действия. Всички използвани електронни дневници в системата на училищното образование позволяват автоматично извиняване на отразените вече отсъствия, както и уважаване на отсъствията в момента на нанасянето им в дневника при налична вече в дневника медицинска бележка.

Как е-бележката стига от лекарския кабинет до училище?

След попълване на амбулаторния лист за извършен преглед лекарят създава чрез използвания от него софтуер е-бележката (в НЗИС). С оглед предотвратяване на възможни грешки е дадено право на лекаря в рамките на два часа след регистриране на бележката да я анулира.

Едва след този период въведените данни: (НРН) на прегледа, информация за детето, период на отсъствие и други се предоставят автоматично към системата на МОН, откъдето стигат и до електронния дневник. Всички процеси са автоматични и не изискват намеса на когото и да било.

Какво ще пише на самата е-бележка за заболяването, поради което отсъства ученикът?

Поставената от медицинското лице диагноза на ученика е част от информацията, която се съдържа в е-бележката. За да бъдат защитени чувствителните здравни данни на децата, тя не достига до системата на МОН. Информацията, която достига до училищния дневник, е периодът, в който ученикът ще отсъства от училище.

Кой има достъп до здравните данни в е-бележката?

Само тези лица, които имат достъп до здравното досие на детето, ще могат да видят диагнозата, поставена на детето при прегледа. Учителите няма да имат достъп до диагнозата, като така ще се запазят и чувствителните лични данни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рискът! Тази колосална заплата в Би Ти Ви губи Хекимян
Next: Адска катастрофа с автобус. Много загинали в наша съседка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.