Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма никаква прошка: Безмилостният Путин взе главата на шефа на Роскосмос Рогозин, който заплаши България
  • Новини

Няма никаква прошка: Безмилостният Путин взе главата на шефа на Роскосмос Рогозин, който заплаши България

Иван Димитров Пешев юли 16, 2022
rsorsmrosksos.jpg

Президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, с който освобождава от длъжност шефа на „Роскосмос“ – Дмитрий Рогозин. За ръководител на руското космическо ведомство е назначен Юрий Борисов, който преди това бе заместник министър-председател на руското правителство.

Съвсем наскоро Рогозин заплаши България с ракети „Сармат“ във връзка с това, че България, Северна Македония и Черна гора затвориха небето си за самолета на руския министър на външните работи Сергей Лавров, който трябваше да посети Сърбия.

„Какво е доброто в „Сармат“ ли? Тя няма да иска разрешение за прелитане от страхливите българи, отмъстителните румънци и черногорците, които предадоха общата ни история. Нито пък от всякаквите там шведи“, написа Рогозин.

Днес също така стана известно, че вече бившият шеф на „Роскосмос“ се очаква да се присъедини към руската президентска администрация. Това съобщи руският сайт „Медуза“, позовавайки се на свои източници.

Не е известно какъв пост в президентската администрация ще заеме Рогозин, но изданието твърди, че той може да бъде назначен за ръководител на президентската администрация.

В момента Антон Вайно отговаря за президентската администрация – пост, който заема от август 2016 г. (рекордно дълъг период на работа на този пост).

Разглежда се и вариант, при който Дмитрий Рогозин ще бъде един от кураторите на Кремъл на ДНР, ЛНР и окупираните от Русия територии в Украйна.

В този случай Рогозин ще получи поста на президентски съветник или заместник-ръководител на президентската администрация, като заеме мястото на Дмитрий Козак.

По-рано беше съобщено, че след началото на войната Козак, който преди това е контролирал Донбас, е изпаднал в немилост пред Путин.

След това Сергей Кириенко, ръководител на вътрешнополитическия блок на Кремъл, стана негов куратор, а след 24 февруари той стана част от новия „вътрешен кръг“ на руския президент.

„Но в териториите, които се планира да бъдат анексирани, работният фронт е много широк, а политическият блок ще бъде силно разпръснат след анексирането. Затова би било по-добре за Донбас да отговаря отделен човек“, пише „Медуза“, цитирайки източник, близък до администрацията на руския президент.

Ако Рогозин бъде назначен на „украинския“ пост, Кириенко отново ще се съсредоточи върху вътрешната политика.

Ако Кремъл избере този ход на събитията, Рогозин първо ще бъде прехвърлен в АП, а след това – ако референдумите за присъединяване на Украйна се състоят – ще бъде назначен за посланик в новия федерален окръг, който Кремъл иска да създаде от ЛНР, ДНР и други завладени територии.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругът ми бе застрелян хладнокръвно с 2 изстрела пред дома ни, а 6 м. по-късно стрелецът е пуснат под домашен арест
Next: Горят милиарди! Нов чудовищен скандал с Кирил Петков, вижте само какви ги е надробил неопитният премиер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.