Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма прошка! Ето как за пореден път управляващите прецакаха българските пенсионери
  • Новини

Няма прошка! Ето как за пореден път управляващите прецакаха българските пенсионери

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
bepneinsinisin.jpg

Хиляди хора останаха подведени от управляващите за размера на новите пенсии. След като беше казано, че пенсиите ще нараснат с 10% от 1 юли, а някои обясняваха, че увеличението е с 26%, сега хората получават парите си и виждат, че взимат с около 9% повече, а за някои повишението е дори само с 6 на сто.

Причината за това е гласуваната от парламента схема за вдигане на пенсиите, която беше предложена от правителството в оставка на Кирил Петков, пише „Труд“.

Индексирането на пенсиите с 10% се отнася не за цялата получавана досега сума, а само за действителния размер на пенсиите. И към така полученият нов размер на пенсиите се прибавят взиманите досега добавки, които от 1 юли стават част от основната пенсия.

Например през юни човек е получил пенсия за стаж и възраст в размер на 568,23 лв., “ковид” добавка от 60 лв. и още една добавка от 11,85 лв., така че общата сума да не е по-малка спрямо декември миналата година, или общо 640,08 лв. От 1 юли основната му пенсия се увеличава с 10% до 625,05 лв., и към нея се прибавят добавките от 60 лв. и 11,85 лв., което прави общо 696,90 лв. Така увеличението на общия размер на получаваната сума е с 8,9%.

При друг пример досега човек е получавал пенсия за стаж и възраст в размер на 440 лв. и се е надявал от 1 юли да вземе 10%, или 44 лв. повече. Реално обаче той получава новата минимална пенсия в размер на 467 лв. Причината за това е, че досегашната обща сума от 440 лв. се е получавала от минималната пенсия в размер на 370 лв. плюс “ковид” добавка от 60 лв. плюс още една добавка от 10 лв., която даваха през първата половина на 2022 г., за да няма хора, които получават по-малко, отколкото през декември.

Действителната пенсия на този човек обаче, която е определена на база стаж и доходи, не е била 370 лв., а е била по-ниска. През декември миналата година минималната пенсия беше 300 лв., действителната пенсия на този човек е била 320 лв., а плюс това даваха и добавки от 120 лв. Затова през декември 2021 г. е получил общо 440 лв. От 25 декември 2021 г. пенсиите бяха индексирани с 12,5% и така действителната пенсия на този човек става 360 лв. (320 12,5%).

Минималната пенсия за януари обаче стана 370 лв. и към тях даваха и “ковид” добавка от 60 лв., което прави общо 430 лв. За да няма намаление на получаваните през първата половина на 2022 г. суми, този човек е взимал още една добавка от 10 лв., или общо пак 440 лв.

От 1 юли увеличението от 10% е само за действителната пенсия от 360 лв., която става 396 лв. Като към нея прибавят добавките от 60 лв. и 10 лв. се получава, че новата му пенсия трябва да е 466 лв., затова за юли той взима новия размер на минималната пенсия от 467 лв. Така през юли реално получава само с 6% повече спрямо парите за месец юни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той ме носеше на ръце, но сега се срамувам от него: Когато бях на преглед при гинеколог, всичко се разбра
Next: Дете повика полиция, след като убиха майка му пред очите му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.