Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
  • Новини

Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
hsdhhrhreee.png

Мохамед Халил Язар (14 г.) живее със семейството си на платото Акдаг, близо до турския град Елазиг. Всеки ден се грижи за кози, но не се отказва от ученето, затова не изпуска книгите от ръцете си.

През последните няколко дни турските медии писаха много за трудолюбивия тийнейджър , който изкара 494 точки на приемния изпит и постигна втория най-добър резултат в страната.

 

През зимата Мохамед помага на баща си в месарницата, а през лятото играе ролята на овчар на 2500 метра надморска височина. Но това момче не само отглежда кози, но и прави сирене, а междувременно учи и се подготвя за по-нататъшно образование.

 

Сега той постигна страхотен успех и само една грешка го отдалечи от най-добрия резултат на приемния изпит в Турция! Мохамед иска да продължи образованието си и да бъде също толкова успешен в колежа. Най-голямото му желание е да стане хирург, съобщава „Миллиет“.

„Животът на хълма е тежък. Ние обаче вършим тази работа и ни харесва. Имаме крави и кози. Тайната на моя успех е моето семейство. Освен това нямам телефон и не гледам телевизия. И учителите се погрижиха за мен, защото ми купиха книгите, от които имах нужда“, казва той.

Тийнейджърът обясни и как е успял да работи и да учи за приемния изпит:

„Когато извеждам козите на паша, се крия някъде на сянка и чета книги. Вечерта доим кравите, и пак чета, после заспивам. Кандидатствах в осем гимназии и те се намират в Истанбул, Елазиг и Анкара.“

 

Баща му Юджел изтъква колко е горд:

„Живеем в ограничени условия и доходи. Мохамед вършеше моята работа понякога като пастир. Той е получил образованието си в планината, в тези условия”.

Колко упорито и целенасочено в ученето е било момчето издава разказът на директора на тамошното училище Адил Йълдъръм.

„Когато взе таблета, не искаше да играе игри. Другите правеха точно това, но той търсеше книги оттам. Той дори ни даде идеи какви четива да закупим. Иначе много харесва планините и животните. „Може би друга тайна на неговия успех са чистият въздух и храната, които получава“, казва директорът.

Аплодисменти за това невероятно момче!

Continue Reading

Previous: Ако притежавате 4 от тези 9 черти, вие сте сред най-редките хора в света
Next: Ивайло изтръпна от ужас, когато видя какво има до главата му на топлия пясък в Райския плаж в Созопол

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.