Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка
  • Новини

Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvdsfggfhfgh.png

Има дни, в които само до обед през дома му са минали над 12 човека. Някои от тях пищят от болка, други са почти обездвижени, разбра Novini.store.

Бай Хасан Алиосман успява да ги изправи и да ги изпрати като нови. За което не взима и стотинка.

 

Народният лечител или чакръкчия, както се казва по стара наша традиция, живее и лекува в село Долно Големанци, в близост до Хасково. Възрастният мъж е наследил дарбата от татко си като още 10-годишен се явявал негова отмяна и успешно намествал ставите на някои от множеството пациенти.

Бай Хасан Алиосман пари не иска – нито в миналото, нито днес. “Тате ми заръча да лекувам всички – и бедни, и богати. Нямам тарифа, нямам цени. Хората сами оставят по нещичко, ако са доволни. Кой колкото може – от два до 200 лева са ми оставяли. Благодарен съм за всичко. И за една добра дума също”, разказва чакръкчията.

А после се усмихва широко и шеговито признава, че безплатно лекува и магарета, и депутати. Защото Хасан често пъти е викан и молен за помощ при селскостопански животни, не само при хора. Удивителна и дори космическа е лекотата, с която успява да излекува упоритата дискова херния, плексит, дископатия, навяхвания, изкълчване и ред други болежки.

Казва дори, че при животните е по-трудно лечението, отколкото при хората.

Защото те, горките, се дърпат и не разбират колко важно е наместването. И че без него няма да могат да ходят, дори да живеят. Ритат, хапят, но пак се получава с търпение и желание.

Доволен е, че е доказал уменията си и го ценят хората от цяла България. Спомня си с радост за проф. Соня Докова от Пловдив, която не можела да си стъпи на крака от болки. Час по-късно тя става и сама си тръгва от бай Хасан с усмивка. “И до днес ми изпраща поздрави и сме приятели”, споделя чакръкчията.

Случва се обаче не само да идват при него, но и да го викат на място. И той се отзовава, само трябва да го вземете с кола. Спомня си за 25-годишна родилка в Кърджали, чието бебе било на 20 дни, а тя самата не можела да стане от леглото.

Водели я при лекари, нищо не помагало. “Започнах да й правя масажи и да я разтривам. И така цял един час. После си починах малко и захванах втори цял час. После я хванах за ръката и й помогнах да се изправи. Тръгна все по-уверено, а на третия ден се прибра у дома си”, доволен е Хасан Алиосман.

За него в момента се прави документален филм, в който се разказва и показват чудесата на чакръкчийството. За жалост то се практикува все по-рядко, защото младите не се интересуват от него. Жизнено необходимо е да има приемственост между поколенията. Ако то изчезне, загубата за всички ще бъде огромна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои култови звезди ще участват в новия сезон на Капките. Халваджиян бил принуден да покани…
Next: bTV с грандиозна издънка, Сашо Кадиев шокира зрителите с гаф

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.