Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обичам снаха си повече от сина си. За мен той спря да съществува
  • Новини

Обичам снаха си повече от сина си. За мен той спря да съществува

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
ndsfhdfqrqwr.jpg

Синът ми се ожени за Ирина на 25 години. Веднага се влюбих в булката. Тя беше работлива, обичаше сина ми, беше добра домакиня и добро момиче. Затова от първите дни се привързах към нея като към своя дъщеря.

Синът ми обаче се оказа негодник. Тя не очакваше такива глупости от него. Когато Ира вече беше бременна с второто си дете, той внезапно заяви, че отдавна обича друга – по-красива от нея. Жената, разбира се, изпадна в отчаяние.

Стана ми жал за Ирина, защото заслужаваше нещо по-добро. Затова по всякакъв начин се опитах да подкрепя снаха си. Помагах с каквото можех. Въпреки това, разбира се, не можех да заместя съпруга й, както и да облекча болката, която синът ми й причини.

До последно тя се надяваше, че всичко ще се уреди, че синът ми все пак ще разбере грешката си и ще се извини на Ирина.

Понякога говорих със сина си за предателството му към жена му. Но синът ми не искаше да ме слуша. Каза, че обича друга и това е. Че страничната му връзка продължава няколко години. И не може да напусне любовницата си, защото и тя е бременна от него.

Тази новина беше най-големият удар за мен, след което дори се разболях за няколко дни. Усетих как болката се разпространява в гърдите ми и не ми позволява да дишам, отнемайки силата ми.

Но трябваше по някакъв начин да преодолея тази болка, това безсилие, което ме обхвана от безпомощност пред обстоятелствата. Не исках да бъда в тежест на снаха ми, която и без това имаше достатъчно проблеми.

Междувременно от извънбрачната страст на Николай му се роди син и той съвсем забрави за нас – отиде да живее при любовницата си. Упреците ми не помогнаха.

Продължих да стоя на страната на Ира, защото разбрах, че собственият ми син е причината за раздора в семейството им. Така ли съм го отгледала? И срамно, и греховно.

Така минаха пет години. Ирина се посвети на отглеждането на децата. Аз като свекърва й помагах във всичко. След болката, която синът ми й причини, тя не допускаше мъжете до себе си. Вече измерваше всички с еидн и същ аршин.

Бившият й съпруг плащаше издръжка. Но парите или материалното богатство няма да заменят родителската любов, от която децата се нуждаят. Моето сърце на майка още се къса от болка, че синът ми е постъпил толкова непочтено.

Наскоро Николай се обади – искаше да дойде на гости с втората си снаха и внука. Отказах. Казах, че имам една снаха и двама внуци, които живеят с мен. Ако иска, нека дойде, само че без нея. Защото тя ми е напълно чужда, като нейното дете. Синът се обиди от тези думи и отказа да идва.

А аз все още не мога да преодолея болката, която той причини на мен и първата му жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е истинската причина защо трябва да отстъпиш мястото си на бременната жен
Next: Страшни слухове витаят около княгиня Калина, наистина ли прави това

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.