Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи
  • Новини

Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
haaspjasjoaslasj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Японски ученици не полагат изпити до 4-ти клас (когато навършат 10 години), правят само кратки самостоятелни работи. Смята се, че през първите три години на обучение, академичните знания не са най-важното нещо. Поставя се акцент върху възпитанието: децата се учат на уважение към другите хора и към животните, на великодушие, на способност за съпричастност, да търсят истината, на самоконтрол и уважение към природата.

Учебната година започва на 1 април.

В повечето страни когато децата завършват училище, японците празнуват началото на учебната година. То съвпада с един от най-красивите явления – цъфтежа на вишните. Така те се настройват на една възвишена и сериозна вълна. Учебната година е разделена на три семестъра: от 1 април до 20 юли от 1 септември до 26 декември, а от 07 януари до 25 март. Така японците почиват 6 седмици през лятната ваканция и в продължение на 2 седмици през зимата и пролетта.

В японските училища няма чистачки, децата почистват сами

Всеки клас почиства своята стая, коридора и дори тоалетните. Така децата от ранна възраст се научават да работят в екип и да си помагат един на друг. В допълнение, след като учениците са отделили толкова много време и труд за почистване, те едва ли биха искали да нацапат отново. Това ги учи на уважение към собствения труд, както и към труда на другите и да опазват околната среда.

В училище се предлагат готови ястия, които децата сервират сами и се хранят заедно

В началното и средното училище за децата се прави специално обедно меню, което се изготвя не само от готвачи, но и от здравни работници, за да бъде храната максимално здравословна и полезна. Всички съученици обядват заедно със своя учител в класната стая. В тази неформална обстановка те общуват повече и изграждат добри отношения.

Допълнителното образование има огромна популярност

Още в началното училище децата започват да посещават частни и подготвителни училища, за да влязат в добро средно, а след това и във висше училище. Занятията се провеждат вечер. В Япония е характерно в 21.00 ч обществения транспорт се пълни с ученици, които бързат към къщи след допълнителните уроци. Те са ангажирани дори в неделя и по празниците, като се има предвид, че средният учебен ден трае от 6 до 8 часа. Според статистиката в Япония почти няма деца, повтарящи класа.

В Япония децата изучават изкуството на японската калиграфия и поезия

Принципът на японската калиграфия или т.н. шодо, е прост: с бамбукова четка потопена в мастило се рисуват йероглифи върху оризова хартия. Хайку – това е национална форма на поезия, която съвсем лаконично представя природата и човека като едно цяло. Двата предмета отразяват един от принципите на източната естетика – съотношението на простотата и изящността. Тези занятия учат децата да ценят и уважават своята собствена култура, с нейните вековни традиции.

Всички ученици трябва да носят униформа.

В средното училище, всеки ученик задължително трябва да носи униформа. Много училища имат своя собствена униформа, но традиционни за момчетата са дрехите във военен стил, а за момичетата – плисирани поли. Това правило съдейства за дисциплиниране на учениците, тъй като самото облекло създава настроение за работа. Също така, еднаквата униформа спомага за сплотяване на колектива.

Процентът на посещаемост е 99.99%

Трудно е да си представим дори един човек, който никога през живота си не е бягал от училище, а това е една цяла нация. Също така японските ученици почти никога не закъсняват за час. 91% от учащите, винаги слушат учителя. Коя друга страна може да се похвали с подобна статистика?

Резултатите от последния изпит решават всичко

В края на гимназията учениците се явяват на тест, който решава дали ще отидат в колеж или не. Завършилите могат да изберат само едно учебно заведение и то определя размера на бъдещата заплата и стандарта на живот като цяло. Конкуренцията е жестока: 76% от завършилите продължават образованието си след гимназията. Ето защо в Япония е популярен израза „изпитен ад“.

Студентските години – най-добрата ваканция

Това не е изненадващо, че след многото години на непрекъснато обучение и минаване през „изпитния ад“, японците искат малко почивка. Оказа се, че това са студентските години, които са най-лекия и безгрижен живот за всеки японец. Страхотна почивка преди работата, към която японците, научени още от детството, подхождат не само с отговорност, но и с много любов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя е най-красивата тираджийка в света и не заменя камиона за нищо друго
Next: За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.