Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат: Зеленски почна да омеква за НАТО, Крим и Донбас и обвини Запада
  • Новини

Обрат: Зеленски почна да омеква за НАТО, Крим и Донбас и обвини Запада

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
zlnelnezapdpad.jpg

Украинският президент Владимир Зеленски каза в интервю за ABC, че е загубил интерес към въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО.

„Що се отнася до НАТО, аз охладнях към този въпрос, след като разбрахме, че НАТО не е готова да приеме Украйна. Алиансът се страхува от противоречиви неща и конфронтация с Русия“, каза украинският президент в интервюто пред американския тв канал ABC News.

Той също заяви, че е готов да обсъди бъдещето на Крим и Донбас с Русия.

„Хората, които ме избраха, не са готови да се предадат, не сме готови за ултиматуми. Но можем да обсъдим с Русия бъдещето на Крим и Донбас.

Можем да обсъдим това и да намерим компромис как хората ще продължат да живеят там“, каза Зеленски.

По-късно днес в поредно обръщение към нацията украинският лидер Владимир Зеленски обвини Запада за смъртта на хора на територията на държавата заради отказа да затвори небето и да предостави самолети.

САЩ с официално изявление ще има ли полски изтребители за Украйна

„Тринадесет дни, когато чуваме само обещания. Тринадесет дни, когато ни казват, че помощта е на път да бъде в небето, ще има самолети, те ще ни бъдат предадени“, каза той във видеообръщение.

Зеленски каза, че Западът е виновен за смъртните случаи поради факта, че отнема много време, за да се вземе решение за необходимите действия.

„Отговорност за това е и на онези, които не са могли да вземат решение от тринадесет дни, някъде на Запад, някъде в офисите си, очевидно необходимо решение“, обобщи украинският президент.

Той обаче не сподели със сънародниците си, това което САЩ и НАТО му обясниха вече няколко пъти и то подробно и категорично – затварянето на небето над Украйна ще доведе до световна война.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволненият от bTV Венелин Петков с изненадващ ход
Next: Най-великият пророк: Лидерът на Русия ще умре през 2022г. – Ето кога

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.