Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат на времето. Обличаме спешно дебелите дрехи! Снегът дойде и в България
  • Новини

Обрат на времето. Обличаме спешно дебелите дрехи! Снегът дойде и в България

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
oboasboasorasr.jpeg

„Още в началото на ноември ще усетим по-чувствително захлаждане. Валежи от сняг се очакват през втората половина на ноември. Има противоречиви мнения каква ще бъде зимата.

Колеги бяха казали, че очакваме да бъде по-мека, но наскоро се появи нова прогноза за изненадващо студена зима с обилно количество валежи“, заяви синоптикът Александрина Янкова.

Над Балканите ще бъде по-топло от нормалното за края на октомври. И ако при нас се очаква захлаждане, в Гърция уикендът ще бъде топъл и слънчев, с максимални температури до 27 градуса.

„Рязко намаляване на температурите и валежи от дъжд и сняг се очакват след 10 ноември. Тогава в населените места ще вали дъжд, а по-високите полета – сняг“. Това заяви синоптикът Петър Янков пред България Он Еър.

Не изпускай тези оферти:

По думите му ноември ще започне със слънчево време, а валежите, които се очакват около 31 октомври, бързо ще отминат. Те ще бъдат в Източна България.

„Вече ни очаква слабо понижение на температурите, леки превалявания имаше в крайните западни части на страната и по Черноморието. През деня времето ще се задържи облачно в източните и югозападните райони, където в планините ще превали слабо. Температурите ще бъдат между 20-25 градуса. През почивните дни ще има повече слънце с температура между 18-22 градуса в южните райони“, заяви синоптикът.

Температурите у нас през уикенда ще бъдат между 19-24 градуса. В южните ни съседи те ще бъдат около 24-25 градуса. Най-топло ще е по Източното Средиземноморие – южно от Анталия, където температурите ще достигнат 28 градуса.

„Събота и неделя ще бъдат хубави дни за пътуване по нашето Черноморие и крайбрежието на южните ни съседни“, обобщи Янков.

Новина за смяната на часа:

В неделя се връщаме към астрономическото зимно време. Смяната на времето е на 30 октомври в 4 ч сутринта. Трябва да преместим стрелките на часовника с час назад, съобщава Българският институт по метрология.

Смяната извършват автоматично всички компютри, смартфони и електронни часовници, ако разбира се настройките им не са били променени.

Астрономическото време прилагаме от октомври до март и затова се нарича още „зимно“. Повече от 70 страни по света все още сменят стрелките. В България това се прави от 1979 г., а в останалата част от Европа – доста по отдавна, от 1916 г.

През последните 20 години зимното часово време в ЕС започва в последната неделя на октомври и завършва в последната на март.

Астрономическото часово време е въведено, за да се спестяват разходи за осветление, като се увеличи продължителността на използване на дневната светлина. Негов инициатор е Бенджамин Франклин.

В писмо от 1784 г. до редактор на в. „Парижки журнал“ американският политик предлага парижани да си лягат и да стават по-рано. Идеята прилага първо Германия по време на Първата световна война в периода 30 април-1 октомври 1916 г. Следва я Великобритания, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври същата година.

Макар и положителна за икономията на енергия, за организма на човека подобна смяна не е положителна, а по-скоро носи дискомфорт.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата
Next: Дълбок поклон. Най-обичаната българска журналистка загуби битката с рака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.