Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! ПП дадоха заден за конфискуването на коли
  • Новини

Обрат! ПП дадоха заден за конфискуването на коли

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
kfoqwfnasfiwkqroqwr.png

Юристи от „Продължаваме промяната“ (ПП) са обсъдили с ръководството на МВР последствията от приетите промени в Наказателния кодекс (НК), които позволяват отнемане на автомобил при определени нарушения на пътя. Това съобщи депутатът от ПП Явор Божанков, участвал в срещата.

Според него парламентът трябва да потърси вариант да отложи влизането в сила на тези промени.

Общият извод е, че прибързаното приемане води до проблеми в практиката, коментира Божанков.

Никой не спори, че на дрогирания и пиян шофьор като най-тежка мярка може да се отнеме автомобила, проблемът обаче е, че много хора, приели определени медикаменти или пък употребили нещо, което е било дни назад и въобще не им влияе към момента на правене на теста, могат да станат набедени престъпници, без да имат никаква вина, обясни той.

Божанков смята, че част от проблемите могат да бъдат решени с наредба – кога и по какъв ред може да бъде конфискувано превозното средство. Автомобилът не може да бъде конфискуван освен с влязло в сила съдебно решение, отбеляза той. Депутатът посочи, че прокуратурата и МВР работят по методически указания, а министър-председателят Николай Денков – по подзаконовата нормативна уредба.

Държавата ще положи усилия да купи нови машини, които да правят кръвните тестове не за шест месеца, а в рамките на дни, каза още Божанков. Обаче ние като законодатели не е редно да направим един закон, много хора сега да платят цената на това законодателство, а ние да решим проблемите след шест месеца, допълни той.

Мое мнение е, че трябва в новата сесия, още като започне работа, Народното събрание да потърси вариант да отложи влизането в сила на тези промени и след това да помисли какви прецизни промени да направи, за да може виновните да получават бързо наказание, а тези, които не са виновни, да не стават жертви, каза Явор Божанков.

Той обясни, че не може преди да има влязла в сила присъда да има отнети автомобили. Може би в момента прокуратурата като обезпечителна мярка или като веществено доказателство иззема определени автомобили, но това според мен е голям проблем, коментира депутатът.

„Да си представим съпрузи, когато са в съпружеска имуществена общност. Има отнемане на автомобил, само че чий е този автомобил – на единия или на другия съпруг? Това в закона въобще не е регулирано и третирано“, даде пример Божанков.

Той обясни, че този пропуск, въпреки доброто намерение на законодателя да накаже виновните водачи на пътя, всъщност води до това да се отнеме автомобила на човек, който няма никаква вина.

Божанков коментира, че сега юристите от „Продължаваме промяната“ трябва да търсят решение, а не БСП или “Възраждане“, които са предложили тези промени. Той обаче отчете, че от ПП също имат вина, защото не са се противопоставили на приемането на тези текстове.

В крайна сметка търсим вариант, първо с наредбата, а по-късно като започне сесията и със закона, да ги регулираме тези проблеми, да гарантираме, че само виновните ще получават наказания, допълни депутатът.

За срещата с министъра на вътрешните работи и неговия екип съобщи и Настимир Ананиев (ПП) в профила си във Фейсбук. Изпълнителната власт е предприела мерки, но най-вероятно ще се наложат и законодателни промени за прецизиране на някои хипотези, посочва той.

Ананиев допълва, че по казуса им предстоят срещи с министерствата на здравеопазването и на правосъдието, Прокуратурата и Военномедицинска академия.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Олицетворение на лукса – това е най-скъпият имот в България
Next: Бедствие удари АМ Тракия, там в момента е страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.