Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат с пенсиите от 1 октомври. Кой ще взема 725 лева?
  • Новини

Обрат с пенсиите от 1 октомври. Кой ще взема 725 лева?

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
okasmtasmt.jpg

Голям обрат с пенсиите предстои от 1 октомври. Това е датата, от която част от пенсиите ще бъдат преизчислени. Увеличението обаче не се отнася до всички възрастни хора.

Повече пари ще вземат 1/3 от тях или – около 700 000 души.

След преизчисляването средната пенсия ще доближи 725 лв. и ще нарасне с малко повече от 8,5% спрямо септември 2022 г.

От 1 октомври ще се преизчисляват понсиите, свързани с трудова дейност – пенсии за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, за военна инвалидност и за гражданска инвалидност, както и вдовишки добавки от такъв вид пенсии;

Не изпускай тези оферти:

Преизчислени ще са още пенсиите, свързани с трудова дейност, размерите на които са изчислени въз основа на брутното трудово възнаграждение/осигурителния доход на лицата и имат определен индивидуален коефициент.

Също така нов размер ще има пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително.

На преизчисляване не подлежат пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31.12.2021 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност (социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии и др.).

Преизчисляването се извършва служебно от Националния осигурителен институт (НОИ). Не е необходимо пенсионерите да подават заявления.

В преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) е създадена нова разпоредба, с която е регламентирано преизчисляването на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври 2022 г., съобщават от НОИ.

Пенсиите, свързани с трудова дейност: пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, а също пенсии за военна инвалидност и за гражданска инвалидност, ако размерът им, като по-благоприятен, е определен като за пенсия за трудова злополука и професионална болест (лични и наследствени), както и вдовишки добавки от такъв вид пенсии;

Пенсиите, свързани с трудова дейност, размерите на които са изчислени въз основа на брутното трудово възнаграждение/осигурителния доход на лицата и имат определен индивидуален коефициент;

➢ Пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително.

На преизчисляване от 01.10.2022 г. не подлежат пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31.12.2021 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност (социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии и др.).

Преизчисляването се извършва служебно от Националния осигурителен институт (НОИ), поради което не е необходимо пенсионерите да подават заявления.

Предвидено е преизчисляването на пенсиите за трудова дейност, считано от 01.10.2022 г., да се извърши, като най-напред се определи размер на пенсията, относим към годината на отпускането ѝ (базов размер),

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пих вoдa c мeд и лимoн цялa гoдинa. И eтo кaквo ce cлучи
Next: Антон Хекимян пред уволнение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.