Гъби и билки изкарват поминъка на живеещите в малки градчета като Златарица. За да се включат в гъбената еуфория, цели фамилии гурбетчии зарязват добре платената си работа в Германия, Белгия и Холандия и се връщат заради гъбената треска.
Причината е, че от трюфелите например може да се изкара по една средна месечна заплата само за половин час. Това е в пъти повече от парите, които гурбетчии изкарват на Запад показа проверка на „Монитор”.
Според старите гъбари в Балкана има около 20 вида диворастящи гъби, като 6-7 вида от тях обаче се изкупуват. Най-интересното обаче е, че в Еленския Балкан се ражда и най-скъпата гъба в света, трюфелът.
Изкупната цена зависи от сезона. Най-евтини са те в началото, между 60 и 70 лв. килото, тъй като все още не са толкова ароматни. През есента, когато достигнат своята зрялост цената им може да удари и до 250 лв. за кг. Освен от аромата цената на трюфела зависи и от неговото качество.
Не изпускай тези оферти:
Най-търсени са онези, които са от 25 грама нагоре, не са червиви и са запазили своята цялост. Те се изнасят директно за Италия и Франция. Като вид в Еленския и Златаришкия балкан, най-разпространен е черният трюфел, има и кафяви, а най-малко са белите, които са и най-скъпи.
Това обаче не пречи на онези гъбари, които знаят находищата им, само за половин час да си докарат една средна месечна работна заплата. Повечето от набраните гъби ромите от Златаришко продават в изкупвателните пунктове.
Тъй като там обаче те им се заплащат в зависимост от качеството и се делят на категории, берачите предпочитат да запазят гъбите от най-ниската категория и след това да ги пуснат на пазара във Велико Търново. Там само преди няколко дни кило манатарки непочистени и от най-ниското качество – наядени от червеи или леко започнали да преминават, се продават за цена от 12 лв.
Брането започва още през април, когато се появяват първите тръбенки. Тази година цените са паднали доста, но преди 2-3 лета цената на тръбенката в началото на сезона започвала от 25-30 лв. и постепенно падала до 4 лв. Най-ранобудните и онези, които знаят туфите, където растат гъбите, през първата седмица-две на ден спокойно си докарват до 150-200 лв.
След тръбенките се появяват и останалите пролетни гъби, челядинката и пачият крак, които са сравнително евтини и се изкупуват по 2-3 и 4-5 лв. за килограм.
Манатарката – царицата на гъбите, се търгува в зависимост от качеството, като средната й цена е около 6 лв/кг. По-рядко срещани са и майската гъба и смръчкулата.
Освен с гъби, берачите си докарват допълнителни доходи и от билки. Желаещите да се занимават с брането на лечебни треви обаче са доста по-малко от гъбарите.
Причината са ниските изкупни цени на билките и по-трудоемката работа по събирането им. На ден от билки трудно могат да се докарат повече от десетина лева.
Още за гурбетчиите:
Дали ще се сетите да си водите дневник за положения труд, ако сте български командирован работник в Германия? Знаете ли към кого да се обърнете, ако работодателят Ви третира несправедливо? Колко евро изкарвате на час като строителен работник, санитар или шофьор на камион – и знаете ли дали това заплащане отговаря на закона в Германия? На тези и на още много други въпроси отговаря изключително полезната и смислено композирана брошура „На гурбет: Моите права като командирован работник в Германия“.
Все повече българи идват да работят в Германия. Немалко от тях обаче стават жертва на трудова експлоатация и не знаят къде да търсят правата си. Ето какво разказват трима българи, попаднали на некоректни работодатели.
А ако германци трябваше да берат аспержите и ягодите по полетата?
Експлоатация насред Германия: поляците, които трябваше да нощуват в гората
Какво ни разказаха българи от Великобритания
Брошурата е издадена от Берлинския консултационен център „Миграция и достоен труд“ и се финансира както от Берлинския сенат, така и от Еврокомисията. На български тази брошура излиза и се разпространява с решаващата помощ на д-р Ирина Лазарова, съветничка в Консултационния център. С нея разговаря Александър Андреев.
ДВ: „На гурбет: моите права като командирован работник в Германия“. Кои са читателите на тази брошура? И какво точно е „командирован работник“? Знаете ли колко са тези хора в Германия?
Д-р Ирина Лазарова: Командированите работници са лица, които са подписали трудов договор с фирма, регистрирана в България, осигуровките им се плащат в България, а полагат труда си в Германия за период от не повече от две години. Голяма част от информацията в брошурата обаче е релевантна и за хора, които работят в Германия с трудов договор, подписан с германска фирма. Така че брошурата ни е насочена към всички, които обмислят да започнат работа в Германия или вече работят тук.
Нямаме точна информация колко са командировани в момента – не всички пътуват с издадено удостоверение А1, така че предполагам и институциите не биха могли да дадат точна цифра.
ДВ: Трите раздела на брошурата са посветени на работещите в строителството, в социалните грижи и в транспорта. Това ли са трите бранша, които привличат най-много командировани работници от България в Германия?
Лазарова: Да, това са най-популярните браншове за командироване и съответно това са и сферите, в които наблюдаваме най-много трудовоправни нарушения. Първата част на брошурата съдържа информация, която се отнася за всички браншове. Също така контактите на консултационните ни центрове в различните федерални провинции биха били полезни на всеки, които има въпроси, свързани с условията на труд, или има нужда от помощ при проблеми с работодателя си.
ДВ: На какви възнаграждения могат да разчитат командированите работници в тези три бранша?
Лазарова: Заплащането зависи много от това, как е оформен трудовият договор. По принцип минималното работно заплащане в Германия е 9,60 евро бруто на час, от 1 януари 2022 г. ще стане 9,82 евро, а от 1 юли 2022 г. – 10,45 евро. Това заплащане важи например за транспортния сектор и за лични асистенти, които работят директно за семейство или при агенция, в която не преобладават услугите за грижа.
Ако работодателят е агенция за лични асистенти и гледачи, заплащането е около 12 евро, в зависимост дали се работи в източните или в западните провинции – от 1 април 2022 г. навсякъде ще бъде 13,20 евро бруто на час. В строителството заплащането за неквалифициран труд за строителен работник-помощник по първа тарифна група в момента е 12,85 евро бруто на час, за строителните работници по втора тарифна група заплащането е 15,70 евро на запад или 15,55 евро на изток и в Берлин. Възнагражденията в Германия се променят много бързо – информацията в брошурата е вече отчасти остаряла, затова сме публикували линкове, където всеки може да провери какво е валидното в момента заплащане.
ДВ: Кои са най-важните въпроси, на които трябва да намери отговор всеки командирован работник, заминаващ за Германия?
Лазарова: Кой точно е моят работодател? При какви условия ще работя? Имам ли доказателства за това, което ми е обещано – подписан трудов договор? Съвпада ли информацията в договора с това, което ми е обещано и по-късно с това, което се случва наистина? Къде ще живея? Кой ще заплаща жилището ми? В коя държава се заплащат социалните ми осигуровки и какви права имам, ако се разболея, ако претърпя трудова злополука, ако ме уволнят, ако ме изгонят от жилището?
В колкото по-трудна финансова ситуация се намират хората, толкова повече им се налага да се хващат за всяка сламка и безумно обещание. И в същото време, независимо дали са от Бангладеш, Испания или България, повечето вярват, че след като работата е в Германия, всичко ще е наред. Първото което ни казват, когато дойдат при нас, е: „Никога не сме предполагали, че такова нещо може да ни се случи в Германия.“
Брошурата дава ценни съвети както на тези, които тепърва ще пътуват към Германия, така и на вече работещите във Федералната република.
Лазарова: Една от най-големите опасности е, когато например подизпълнителят изчезне, а работниците нямат никакви документи и са на улицата, без средства да се върнат в България. Тогава стават много лесно жертва на трудова експлоатация, тъй като са съгласни да започнат каквато и да е работа при каквито и да е условия. Достигат до физическо и психическо изтощение и са им нужни години, за да се възстановят след това, ако са успели да се измъкнат от ситуацията. Имаме случаи често в строителството с трудови злополуки и неясен осигурителен статус – особено когато командироването се случва през трета страна-член на ЕС, например Словения или Испания.
Лазарова: В Германия има няколко консултационни мрежи – нашата консултационната мрежа „Достоен труд“ има консултанти, говорещи български език в 10 града. Строителният синдикат IG BAU предлага също помощ – от миналата година се предлага едногодишно членство за мобилни строители, в което е включена и правна застраховка. За договори, сключени в България, хората могат да се обърнат, разбира се, към Главна инспекция по труда, с които заедно създадохме брошурата и работим по много от трансграничните случаи.