Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обръщат се представите за необходимото количество вода на ден: Ето какви са новите препоръки
  • Новини

Обръщат се представите за необходимото количество вода на ден: Ето какви са новите препоръки

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
vsaodasodoasvkasv.jpg

Проведени научни проучвания показват, че необходимото количество вода на човек за един ден не е 2 литра, каквито бяха препоръките досега. Счита се, че препоръчителната доза всъщност е между 1,3 и 1,8 литра, тъй като половината от необходимото количество течност се намира в храната. Според някои учени прекаленият прием на вода дори може да е вреден.

Човек не се нуждае от осем чаши вода дневно, съобщи електронното издание на в. „Daily Mail“. Половината от необходимото количество идва от храната, а изпиването на препоръчваните осем чаши може дори да бъде вредно.

Според научни проучвания хората се нуждаят от количество между 1,3 и 1,8 литра вода на ден, вместо от препоръчваните 2 литра.

В изследванията са участвали 5604 души от 23 различни държави, на възраст между 8 дни и 96 години.

Не изпускай тези оферти:

Участниците са пили вода, обогатена с деутерий. Той се съдържа в човешкото тяло и е безвреден. Измервано е времето, за което деутерият се изчиства от организма.

Това е свързано с обмяната на течностите в тялото. Резултатите, публикувани в сп. „Сайънс“, показват, че хората, живеещи в гореща и влажна среда, на висока надморска височина, както и атлетите, бременните и кърмещите жени се нуждаят от повече вода.

Професор Джон Спийкман от университета в Абърдийн обяснява, че обменът на водата не е равен на изискването за изпито количество вода.

„Един мъж на 20 години има обмен на вода средно 4,2 литра на ден. Това не означава, че изпитото от него количество трябва да бъде 4,2 литра. Реалната нужда от вода е около 3,6 литра. Повечето храни съдържат вода и също са източник на течности“.

Изследването показва, че пиенето на осем чаши вода дневно е твърде много за някои хора. „Типичният мъж на средна възраст се нуждае от около 1,6-1,8 литра вода. Жена на същата възраст се нуждае от 1,3-1,4 литра. Хората над 80 години свиват нуждите си до 1,1 литра дневно. Начинът на хранене също има значение. Ако ядете много супа, нямате нужда от много вода“, казва още професор Спийкман.

Чаят, кафето и плодовите сокове също могат да се прибавят към общото количество. Тяхното съдържание обаче може да не бъде много полезно.

По публикацията работи: Пламена Сутева, novavarna.net

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Елка Стефанова: Минете по тялото си с яйце, за да видите имате ли магия
Next: Tя пoбeди paĸa, ĸoгaтo лeĸapитe вдигнaxa pъцe – Eтo нeйнaтa рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.