Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха големи промени за пенсиите, осигуровките и социалните помощи от 2024 година – има много лоши неща
  • Новини

Обявиха големи промени за пенсиите, осигуровките и социалните помощи от 2024 година – има много лоши неща

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
tastewtewtewrew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покрай бюджета за тази година, който се обсъжда, разбрахме какви проблеми се задават за следващата 2024 година. Може би най-голямата новина е, че тогава няма да се пропусне вдигането на максималния осигурителен доход.

Ще се направи така като с минималната заплата.

Той ще бъде обвързан с формула, която кореспондира на размера на средната заплата. Ще се актуализира всяка година. Все пак, до края на тази година можете да сте спокойни, че ще бъде същите 3400 лева. След това – не.

Това научихме от Искрен Арабаджиев, като той продължи и с други неща.

За следващата година в бюджета ще се направи преглед на всички добавки, които се получават към пенсията. Това включва и вдовишките добавки. Ще се прегледа и учителския пенсионен фонд.

 

Освен това, част от разходите на ДОО ще бъдат прехвърлени като социално подпомагане, към съответната агенция.

Георги Ганев от ППДБ разкри, че цел трябва да бъде размерът на пенсията да е обвързан с реалния принос чрез осигуровките за всеки човек. И само, когато тези пари са малко, да се включва социалното подпомагане. Така ще се постига повече с по-малко пари и ще се намали несправедливостта, която някои пенсионери чувстват.

Той даде пример с хората, които получават пари от рента и наеми

Те например нямат нужда от подпомагане и вдигане, нищо, че може да са на минимална пенсия, тъй като имат доходи. Дори и пенсията да е по-малка от съответната линия на бедност.

Веднага се появиха и критики

От една страна ще имаме човек, който е работил необходимите години, но заради ниския си доход е внасял ниски осигуровки. Той ще получава пенсия под линията на бедност, защото е получил ниви или имот като наследство, от които има някакви доходи. На първо четене е справедливо, но хората, които не са работили, ще получават повече пари от държавата. Те също ще имат малка пенсия, но за тях ще има и социално подпомагане.

Тоест хората, които са в сивата икономика и уж трябва да не бъдат стимулирани, ще получават повече пари

А тези, които са били съвестни платци, вероятно ще бъдат ощетени от реформите.

Какво всъщност значи пенсията да отговаря на приноса от осигуровки?

Най-просто казано, ако си получавал заплата, която е три пъти повече от минималната и си се осигурявал коректно, да получава тройно по-висока пенсия от минималната. А съответно, който е осигуряван на минималното ниво, да получава минималната пенсия.

Финансисти отбелязват обаче, че няма как минималната пенсия да зависи от приноса чрез осигуровки на хората

Тъй като имаме солидарна пенсионна система и целта е дори минималните пенсии да осигуряват някакъв стандарт на съществуване, който се актуализира според цените.

Нинова от БСП предупреди за нещо лошо, което ще се случи на редица пенсионери, още с бюджета от тази година

Сега, ако оспориш решение на НОИ за определяне на размера на пенсията, или пък оспориш социални плащания, делото е освободено от такси. Ако спечелиш делото, хазната ще покрие разходите за делото, включително и за адвокатските услуги. Сега се предлага това нещо да отпадне, и да трябва да се плаща от началото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Митничари провериха складово помещение в столицата и онемяха от видяното вътре
Next: Реална е новината за Миглена Ангелова – Г-жа Искрено и лично, потвърждавам отговаря на истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.