Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен скандал между Панайот Панайотов и Капките, иска да къса договора и да се маха
  • Новини

Огромен скандал между Панайот Панайотов и Капките, иска да къса договора и да се маха

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
vsfdvsdfbfdgnhgnhjmhj.png

Панайот Панайотов е бесен на формата „Като две капки вода“ и прави целия екип луди и щастливи зад кулисите. Той не може да преживее факта, че отвсякъде ври и кипи от негативни коментари и че на тези години е позволил да стане за смях на цяла България.

Естрадният изпълнител е обиден и на журито, които пренебрегват таланта му и бутат напред далеч по-неталантливи участници. След старта на шоуто имиджът му бе сринат, но след непрекъснатото оплакване и мрънкане от негова страна, продукцията е решила да го покаже в нова светлина и да не си прави повече гаври с него.

Досега всички се подиграваха с Панайот – и зрители, и жури, и участници, и водещи. Но на последния лайф той се оплака, че не е оценен и че журито не разбира нищо от работата си. Това явно изричане на нещата накара продукцията да го направи победител за вечерта, в която трябваше да влезе в обувките на Ал Бано.

„С тази победа се опитват да измият срама, който Панайот Панайотов натрупа с това си участие. Всеки човек трябва да знае кое е за него и кое не. Той няма чувство за хумор, на възраст е, не е добър имитатор и беше нормално да бъде приет за шут на предаването. Не знам защо се оплаква сега?! Искал е да вземе някой лев към пенсията и трябва да е доволен, че изобщо са го поканили“, гласи един от коментарите.

Панайот се самопредложи на Маги Халваджиян да го викне за жури в шоуто. С това тактично намекване той иска да си уреди участие и в бъдеще и сигурен хонорар от шоуто. Но едва ли ще го огрее, тъй като от журито се иска да бъдат забавни за зрителите, докато естрадният левент е опериран от чувство за хумор и зрителите го сочат за най-скучният участник в историята на формата.

Победата на Панайот в последния лайф не е изненада за никого, тъй като във всеки сезон продуцентите така гласят образите, че всеки един от тях да има записана поне една победа. И точно по този критерий стана Мария през миналата седмица, макар да имаше далеч по-добри имитации.

Изпълнителят на „Охридското езеро“ съжалява за участието си в „Като две капки вода“, но пък имал нужда от свежи пари. Очакванията му за формата били съвсем различни. Предполагал, че ще се гледа как пее, а не, че ще трябва да се прави на маймуна на сцената.

След първите два концерта в „Капките“ дори е имал желание да прекрати участието си, но подписаният от него договор не позволява такова нещо. В противен случай дължи огромна неустойка на Халваджиян, каквато няма как да плати с „мижавата“ си пенсия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода
Next: Фирма гигант в комбина с Тесла избра този български град за завод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.