Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна драма в Стани богат след въпрос за 20 000 лв
  • Новини

Огромна драма в Стани богат след въпрос за 20 000 лв

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
dwqrasdfbfgbfbfg.png

Огромна драма се разигра тази вечер в Стани Богат по БТВ. Инженер Андрей Палпурин заработи 10 000 лева, но вместо да си тръгне с тях, реши да ги удвои и накрая печалбата му остана само 3000 лева, пише vihrogon.bg.

Днес Палпурин продължи играта си от петък с въпрос за 2000 лева:

 

Кой легендарен футболист не е печелил „Златна топка“?

Опции Христо Стоичков, Паоло Малдини, Роналдиньо и Луиш Фиго.

Андрей бе откровен и призна, че единственото, което знае е, че Стоичков е носител на трофея през 1994 година.

Той използва „Обади се на приятел“ и Ивайло Петров го насочи към легендата на Милан Малдини.

За сумата от 3000 лева, която Андрей заключи, Михаил Билалов попита:

Кой съвременен американски автор никога в живота си не шофира и се качва на самолет за първи път на 62 години?

Възможностите бяха Едгар Алън По, Рей Бредбъри, Франсис Скот Фицджералд и Джек Лондон.

Андрей използва третия си жокер 50 на 50 и след като останаха Бредбъри и Лондон.

Правилно отгатна, че става въпрос за Рей Бредбъри.

При въпроса за 5000 лева В кой голям град се срещат Боб и Шарлот във филма „Изгубени в превода“ на София Копола?

Опции Париж, Буенос Айрес, Токио и Лос Анджелис, Палпурин не се затрудни особено, и позна.

Боб и Шарлот се намират в японската столица.

Последва въпрос за 10 000 – В коя опера на Моцарт са действащи лица Сузана, Барбарина, Марцелина, графиня Розина, дон Курцио и доктор Бартоло?

Четирите опции бяха Вълшебната флейта, Така правят всички, Севилският бръснар и Сватбата на Фигаро.

Андрей не искаше да спира да играе, посочи Сватбата на Фигаро и се оказа прав.

Последва въпрос за сериозните 20 000 лева.

Какво означава името на смятаната за най-стара пустиня в света Намиб на местния език нама?

Възможностите бяха Земя на палещото слънце, Жълти горещи пясъци, Район, в който няма нищо и Бурно море.

Палпурин първо заложи на третата опция за района.

После обаче се спря на бурното море, тъй като му се стори по-сложно.

В крайна сметка играчът избра да не си отива с 10 бона, рискува и посочи Бурно море.

За негово съжаление верният отговор беше Район, в който няма нищо.

„Тази пустиня е толкова негостоприемна, колкото съм и аз“, последва реплика по бТВ на Билалов, докато късаше чека за 10 000 лева.

Водещият обаче благодари Андрей Палпурин за прекрасната игра.

След него роденият във Варна Галин Демиров започна по най-добрия начин своето приключение в Стани Богат.

Галин, който в момента работи като мениджър в международна IT компания, представляваща облачни услуги в София, показа знания в различни области и стигна до 3000 лева.

Той бе придружен от съпругата си Ангелина, която ще му бъде и един от жокерите.

До този момент той не е заключил сума и има на разположение два жокера, като утре ще опита да увеличи печалбата си.

След като премина леко през първите пет въпроса, за 1000 лева Михаил Билалов го попита/ Кой от царските атрибути на цар Калоян е открит във Велико Търново и изложен в София?, с възможности Корона, Скиптър, Пръстен и Меч.

Галин правилно заложи на меч и продължи напред.

Последва въпрос за 1500 лева – Кой български град има квартал, чието име означава „Малкият Париж“ – Варна, Бургас, Пловдив, Мъглиж.

Тук играчът изключи морските градове и се сети, че в Пловдив има „Кючук Париж“, което в превод означава „Малкият Париж“.

Въпросът за 2000 лева беше: Кое е второто, по-кратко произведение на Омир?, с опции Енеида, Метаморфози, Поетика, Одисея.
Любителят на шнорхелинг и Ню метъл се поколеба за кратко между Енеида и Одисея, но позна, че верният отговор е Одисея.

Последвалият въпрос за 3000 лева се оказа първия сложен за Демиров.

Какво се случва на 18 май 1896 година на Nодинското поле край Москваq където 1379 души намират смъртта си?, с възможности Военна операция, Всенародно тържество, Гръмотевична буря, Масов разстрел.

След кратък размисъл Галин изключи три отговорите и се насочи към Всенародно тържество. За да е по-сигурен, потърси помощ от приятел.

Това се оказа мъдър ход, тъй като Момчил Андонов го насочи към правилния отговор с фразите – блъсканица и масова паника сред тълпата от хора.

Припомняйки, че е допускал този отговор, Галин се довери на своя близък. Във вторник ще остане в стола на богатството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С тези две рецепти, гнойната ангина си заминава само за 4 часа
Next: Почина 104-годишната жена, която направи нещо невероятно и удивително

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.