Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН
  • Новини

Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
nfdgngfmhgmjk.png

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 10 април е починал член-кореспондент Ангел Иванов Балтов.

Чл.-кор. Ангел Балтов е роден на 10.11.1935 г. в София. През 1959 г. завършва УАСГ, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Специализирал е в Института по основни проблеми на техниката в Полската академия на науките – Варшава, Полша, в Екол Политехник, Париж, Франция и в Международния център по механика в Удине, Италия. Чл.-кор. Балтов е заемал редица отговорни длъжности: заместник-декан на Факултета по математика и механика към СУ „Кл. Охридски“;

научен секретар на Института по механика и биомеханика – БАН; ръководител на Секция „МДТТ“ в Института по механика; научен секретар на БАН, отговарящ за математическите науки; ректор на Центъра по обучение към БАН; член на 3 Специализирани научни съвета към ВАК; член на множество комисии и съвети към Управителния съвет на БАН и Общото събрание на БАН и др. През 2004 година бе избран за член-кореспондент на БАН.

Чл.-кор. Балтов е авторитетен учен със значими научни и научно-приложни приноси в областта на механиката. Неговите научни изследвания в областта на теоретичната и приложна механика на твърдото деформируемо тяло са намерили реализация в редица производствени технологични процеси и са получили широко признание у нас и в чужбина. Научната му дейност има важни приложения в металургията, енергетиката, строителството, машиностроенето и военното дело.

Участвал е във внедряването на високоефективна технология в металургията, както и има принос за осигуряване и оценяване безопасността на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Научната му продукция е впечатляваща – 6 книги и 167 статии и доклади, част от които са публикувани в престижни международни списания и са получили широк отзвук.

Чл.-кор. Балтов бе високо ценен и търсен експерт у нас и в чужбина – международен експерт на ЕС; експерт в различни комисии към Министерство на образованието и науката; подготвял е експертизи за нуждите на АЕЦ „Козлодуй”.

Дългогодишна и изключително полезна е неговата преподавателска дейност в редица наши и чужди университети. Издал е първи монографичен учебник по механика на материалите. Бил е ръководител на над 50 дипломанта, 8 докторанта и 4 специализанта от страната и чужбина.

За цялостната му научна, научно-приложна, научно-организационна и експертна дейности е удостоен с: орден „Св. Св. Кирил и Методий”; медал на БАН „Марин Дринов“ на лента; златна значка на КМТП „За високо техническо равнище”; почетен доктор на ВСУ „Л. Каравелов“ и др.

„С кончината на чл.-кор. Ангел Балтов Българската академия на науките загуби един от най-видните си представители и изключително достоен човек! Поклон пред светлата му памет!“, се казва в съболезнованието от БАН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Царят на баничките обърна цените в евро и посочи проблема
Next: Рязката промяна на времето започва след по-малко от 7 дни

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.