Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Апартаменти и автомобили няма да могат да бъдат продавани, ако собственикът има някакви задължения към държавната хазна, включително неплатени глоби на КАТ. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане, съобщава „Труд“.
В момента жилища и коли не могат да бъдат продавани, ако собственикът има просрочени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски. Недвижими имоти не могат да бъдат включвани в капитала на търговски дружества и върху тях не могат да бъдат вписвани ипотеки, ако собственикът има просрочени налози към държавната хазна. Но липсата на данъчни задължения се удостоверява само с подписването на декларация пред нотариуса. При продажба на автомобил нотариусът проверява само в информационната система на Министерството на финансите дали собственикът има някакви задължения за данъка за автомобила, данък сгради и такса смет.
Но често при сделки с имоти и коли продавачът лъже и подписва декларация, че няма задължения към бюджета, става ясно от мотивите на Министерството на финансите. В тези случаи публичните изпълнители към НАП уведомяват Прокуратурата за съмнение за извършено престъпление – подписване на декларация с невярно съдържание.
Но санкцията, предвидена в Наказателния кодекс, често не съответства на ощетяването на държавата. В определени случаи служителите на НАП завеждат искове в съда за обявяване на продажбата на имота или автомобила за недействителна. Но процесът е трудоемък и нерядко до приключване на делото с влязло в сила решение, част от задълженията се погасяват по давност.
По принцип законът дава възможност при сделка с имот или автомобил, ако продавачът има задължения за данъци или осигуровки, купувачът да ги плати, но да ги приспадне от цената, която трябва да плати. Но за да вземе цялата цена от сделката, често продавачът лъже и подписва декларация, че няма задължения. Проверка на случаен принцип от НАП-София е показала, че в резултат на тези нарушения само за два месеца щетата за държавния бюджет е в размер на 6,4 млн. лв.
Затова от министерството предлагат нотариусите да извършват проверка по електронен път в НАП за установяване наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Всъщност нотариусите ще поглеждат през интернет в досието, което всеки данъкоплатец има в информационната система на НАП.
И продажбата на имота или колата, както и учредяването на ипотека, ще става след плащане на задълженията. Като нотариусите ще проверяват за наличието на всички видове задължения на продавача, а не само дължими данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както е в момента. Така продажба на имот или автомобил няма да може да се осъществи дори собственикът да има глоби на КАТ, които са предадени за събиране от НАП.
Ако при проверката в данните на НАП нотариусът установи, че продавачът има задължения, в самия договор за сделката може да бъде записано, че купувачът превежда част от цената в държавната хазна и така плаща борчовете на продавача, а само останалата сума превежда на стария собственик.
Слагат данък и върху бонус игрите
Ограничават размера на залозите в онлайн хазарта
Поставят лимит на времето в онлайн казина
Ще бъде поставен лимит на времето за игра в онлайн хазарт, както и на сумата, която човек може да загуби в рамките на няколко часа или на един ден. Всички организатори на онлайн хазартни игри ще трябва да разработят финансови и времеви ограничения, които да прилагат спрямо техните клиенти, а минималните ограничения ще бъдат посочени в специална наредба. Това предвиждат промени в Закона за хазарта, които са включени от Министерството на финансите към пакета промени в данъчните закони.
Да бъде подготвена и специална наредба, в която ще бъдат записани специални правила за реклама на хазартните игри, както и за предоставянето на информация за наградите и бонусите в игрите, предвиждат подготвените законодателни промени. Целта е да бъде ограничен достъпът на малолетни и непълнолетни до реклама на хазартни игри. И в момента директната реклама на хазарт пред малолетни и непълнолетни е забранена. Но ще бъдат разписани по-ясни правила за рекламата.
Рекламата на хазартната дейност има важна роля във всеки добре работещ пазар, тъй като позволява на хазартните организатори да предлагат своите услуги на потребителите като им позволяват да направят информиран избор, пише в мотивите на министерството. Отговорната реклама насочва потребителите към регулираните хазартни игри и ги отклонява от нелегалния хазарт.
Съдът на Европейския съюз установява, че рекламата е инструмент за насочване на потребителите към регулираното предлагане на хазарт. За постигане на тези цели рекламата на хазарта трябва да бъде целенасочена като отговаря на определени правила и условия, посочват от министерството.
Рекламата на хазарт не трябва да е насочена към малолетни и непълнолетни нито в оформлението си, нито по време на радио и телевизионни програми, които могат да бъдат гледани от малолетни и непълнолетни, пише в мотивите.
Също така рекламата на хазарт трябва да информира играчите колко е важно да поддържат контрол върху хазартното си поведение и къде могат да намерят помощ, ако е необходимо. Когато рекламата на хазарт е насочена към определена аудитория по време на популярни събития, тя не трябва да се възприема като прекомерна, пише още в мотивите.
С други промени в Закона за хазарта се уточняват правилата за облагане на казина и игрални зали. И в момента в закона е записано, че за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 хил. лв., а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 200 хил. лв.
Освен това за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 хил. лв., когато игрите са в населени места до 500 хил. жители, и в размер на 50 хил. лв., когато игрите са в населени места над 500 хил. жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса от 100 хил. лв.
Но текстовете в закона са написани така, че могат да бъдат тълкувани противоречиво и има множество съдебни производства за плащането на тези суми, става ясно от мотивите. Затова текстовете в закона ще бъдат променени, така че да няма възможност за тълкуване.
Друга съществена промяна в Закона за хазарта, е че предоставяните от организаторите на хазартни игри бонуси и безплатни залози, ще бъдат отчитани при определянето на дължимите към хазната налози. Организаторите на най-масовите хазартни игри не плащат данък върху печалбата, а такса, която се определя според общия размер на направените залози.
Колкото повече залози има, толкова повече пари внасят в държавния бюджет. С промените организаторите на хазарт ще трябва да плащат налози и за предоставяните на клиентите бонуси и безплатни залози.
Ще бъдат повишени и глобите. За публикуване, излъчване или разпространение на реклама на хазартни игри в нарушение на правилата, на фирмите ще налагат санкции в размер от 30 хил. до 50 хил. лв., а глобите за хората ще бъдат от 10 хил. до 30 хил. лв.
Пускат ги на търгове
Разпродават артефакти на длъжници към хазната
Цените ще определят експерти
На търгове ще разпродават артефакти, притежавани от длъжници към държавната хазна. С предлаганите от Министерството на финансите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат правила за продажбата на движими културни ценности, регистрирани по реда на Закона за културното наследство.
В момента има празнота в закона по отношение продажбата на този вид вещи, а практиката все по-често налага предприемането на подобни действия предвид установяването на собственост върху движими културни ценности от хора с непогасени задължения към хазната, става ясно от мотивите на министерството.
Предложението цели да осигури възможност за продажба на движими културни ценности, когато са частна собственост на длъжници. Тези вещи ще бъдат продавани по реда на Закона за културното наследство и по-конкретно по правилата за сделки с движими културни ценности, чрез извършване на търг (аукцион) от експерти, записани в регистър при Министерство на културата.
Използват данни за определяне на енергийната бедност
Фирмите казват на НАП за изплатени командировъчни
Използват вратички да изплащат доходи
Фирмите ще докладват на НАП за всички изплатени на техните служители суми, дори това да са необлагаеми доходи, като например командировъчните пари, предвиждат предложените от Министерството на финансите законодателни промени.
В края на миналата година с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица фирмите бяха задължени да подават в НАП данни за редица необлагаеми доходи, но не за всички – например не докладват изплатените дневни пари за командировки.
От мотивите на Министерството на финансите става ясно, че в практиката често се има случаи на укриване на данъци чрез изплащане на част от заплатата под формата на “необлагаем доход” (например командировъчни пари), а в други случаи даден доход погрешно се третира от фирмата като необлагаем, защото е “разход за работодателя” (изплащането на суми за храна или за пътуване от местоживеене до месторабота, без тези суми да са определени изрично като необлагаеми в закона).
В момента текстовете в закона са написани, така че фирмите трудно правят разграничение за кои доходи трябва да подават данни в НАП и за кои не трябва и реално това, че за част от изплащаните суми не трябва да подават информация по-скоро ги затруднява вместо да ги облекчава, става ясно от мотивите на министерството.
Събирането на едно място на цялата информация за облагаемите и необлагаемите доходи е важно с оглед бъдещото подпомагане на хората, става ясно още от мотивите. Например при определянето на енергийната бедност е добре да има информация на всички доходи на хората, защото в противен случай някои биха били привилегировани и биха получили помощи.
Съвсем различен обаче е въпросът дали командировъчните пари са доход. Това е сума, която по силата на закон работодателят дава на служителя, за да извърши някаква работа в друго населено място, а не са пари, които човек носи при семейството си. Също както, ако шефът даде пари на шофьора, за да зареди бензин в служебната кола, това не е доход за шофьора.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: