Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна: Забраняват отварянето на шофьорската вратата с лява ръка
  • Новини

Огромна промяна: Забраняват отварянето на шофьорската вратата с лява ръка

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvdskbkfgkbkfgbkgfb.png

Холандското правило за отваряне на шофьорската врата Dutch Reach е близо до това да стане стандарт в цяла Европа. Предназначението му е да предотвратява злополуки, предимно на велосипедисти и хора на тротинетки, когато се отворя вратата на колата.

Европейският парламент наскоро одобри серия от нови правила, за да направят пътищата по-безопасни.

 

Една от тях е, че инструкторите в автошколите скоро ще трябва да проверяват дали кандидатът за шофьор отваря вратата правилно. Така нареченият Dutch Reach трябва да стане стандарт.

 

Когато отваряте вратата на автомобила, винаги трябва да използвате ръката, която е по-далеч от вратата (по европеййските пътища – дясната). По този начин почти автоматично водачът поглежда през рамо, т.е. назад, и може да забележи приближаващ велосипедист.

В някои съвременни автомобили интелигентните системи за подпомагане предупреждават, ако превозно средство или велосипед се появи в мъртва точка или дори блокира вратата, ако например приближава велосипед.

Все пак специалистите съветват, че винаги е по-добре да погледнете в огледалото за обратно виждане и да отворите вратата с ръката, която е най-отдалечена от вратата.

Този полезен навик все още не е законово дефиниран поради доста сложните процедури в Европейския съюз. Въпреки че парламентът вече се съгласи с предложението на Европейската комисия, 27 държави-членки все още трябва да се споразумеят по него. Сега предстои страните да обмислят новите правила, а след това окончателното решение ще бъде взети при ново свикване на Европейския парламент, който ще започне работа след изборите на 9 юни.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За 8 март голяма изненада с гръмотевици и сняг в България
Next: Лют скандал в ефир! Цънцарова захапа транспортния министър, а той…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.