Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна трагедия с 43-г. мъж потресе Родопите
  • Новини

Огромна трагедия с 43-г. мъж потресе Родопите

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
rdodapdsai.jpg

43-годишен мъж почина от токов удар в къща в кирковското село Фотиново. Сигналът за инцидента е подаден около 10.30 часа в понеделник, пише 24rodopi.com.

Б. Й., когото наричали Търговеца, прекарвал електричество в къща в Фотиново, когато бил покосен от ток в банята.

„Разбираше от много неща – беше и електричар, и фаянсаджия, и търговец, и водопроводчик. И помагаше на хората. Голяма трагедия. За погребението чакаме от Испания да пристигне сестра му“, казаха негови приятели.

Дежурна оперативна група е извършила оглед на мястото на произшествието. Тялото било транспортирано за аутопсия в кърджалийската болница. Установено е, че 43-годишният мъж, който е от село Чакаларово, е починал от токов удар, гласи съобщението на полицията.

Извършен е бил повторен оглед, а къщата обезопасена и запечатана с разпореждане на прокурор. Образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини:
Военният Стилиян П. от Стара Загора, който уби жена си Ваня, а после се самоуби, в последно време е живял извън семейното им жилище. Това научи БЛИЦ от свои източници.

Бракът на двойката в последните години е буксувал сериозно. Скандалите и побоите в дома им били станали ежедневие, издават източници на БЛИЦ.

Разследване: Дни преди да застреля съпругата и себе си, военният сторил нещо брутално в Стара Загора

Към момента разследващите работят по няколко версии. Въпреки че се отрича да има любовен триъгълник в ситуацията, БЛИЦ научи, че военният изключително много ревнувал половинката си. Има и версия, според която военният е изпаднал в амок и е отключил нещо на психическа основа в резултат на внезапна ярост.

Полиция и разследващи също така работят и по версия за системна употреба на алкохол, което да е довело до кървавата драма, развила се в Града на липите.

Поне три изстрела от разстояние метър и половина – два е произвел с пистолет Макаров ефрейторът от инженерно поделение в Стара Загора Стилиян П., съобщи полковник Христо Анчев от пловдивската военна окръжна прокуратура след оглед на местопроизшествието на улица „Хан Аспарух 4 в Града на липите, където бяха намерени два трупа, пише пък „Телеграф“.

Първи СНИМКИ от блока на ужасите в Стара Загора

БЛИЦ припомня, че във вторник следобед в апартамент в Стара Загора бяха открити два трупа – на мъж и жена. Това са съпрузи, като по първоначални данни мъжът е убил съпругата си, която работела като медицинска сестра, а после се е самоубил. От законно притежаваното му оръжие са възпроизведени три изстрела, като се смята, че първият е бил предупредителен.

Мистерията се заплита: Три основни версии за двата трупа на влюбени в Стара Загора

От прокуратурата разкриха, че на 13 август военният е бил в местоработата на съпругата си, където между двамата е станал скандал, който е завършил с физическа разправа.

Демерджиев потвърди БЛИЦ за двойната трагедия в Стара Загора

Двамата имат дете на 9 г., което не е било в жилището по време на извършването на престъплението.

Тялото на мъжа е било открито в коридора на жилището им, а това на спътницата му в живота в хола.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Капитан Андреево придърпаха френски гражданин с малко дете! Няма такъв удар – дрога за 10 милиона
Next: Прокълнатата магистрала: Нов инцидент на Тракия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.