Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна трагедия с 62-годишна жена, приготвила си дрехи за погребението и се обесила
  • Новини

Огромна трагедия с 62-годишна жена, приготвила си дрехи за погребението и се обесила

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
lieniniaknasssss.jpg

62-годишна кърджалийка сложи край на живота си около 18:00 часа вчера, пише 24rodopi.com.

Самотно живеещата жена приготвила дрехи за погребението и се обесила в дома си на ул.“Първи май“, разкриха нейни съседи в квартал „Веселчане“.

При първоначалния оглед не са открити следи от насилие по тялото на жената.

Криминалисти от ОДМВР-Кърджали продължават работа по случая.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Трагедия във врачанското село Долни Вадин стана в неделя. Мъж уби свой близък, след което се самоуби. Сигнал за прострелян човек пристига около 15.30 часа в полицията в Оряхово.

От местната управа съобщават пред Нова тв, че в деня на убийството в дома на жертвата имало гости. Той отишъл да си почине в една от другите стаи на дома си, когато вътре нахлува негов приятел, прострелва го два пъти и се самоубива.

Снахата на жертвата чула изстрелите и се обадила на тел.112. Незабавно местопроизшествието е било посетено от полицейски служители.

На втория етаж в частния имот е било открито безжизненото тяло на 57-годишния И.С. Мъжът е бил с огнестрелна рана в главата. В близост до него се е намирал З.С. (на 41 години) във видимо тежко състояние. Въпреки оказаната му спешни помощ, той е починал.

По първоначални данни З.С. застрелял И.С., след което се е самоубил.

Намереният на местопроизшествието пистолет е законно притежаван. По неофициални данни двамата мъже били ловджии.

Сучаят е поет от Окръжната прокуратура във Враца. Мотивите за деянието се изясняват.

Още крими:

Пет автомобила изгоряха рано тази сутрин на паркинг във варненския квартал “Чайка“. Инцидентът е станал около 3.00 часа, няма пострадали хора.

Огънят първо обхванал една от колите, а след това се разпрострял върху още три. Единият от горящите автомобили се освободил от скорост, тръгнал към жилищния вход и се спрял в друга кола, която също пламнала.

Огнеборците се намесили навреме, за да предотвратят голяма трагедия, защото последната кола пред жилищния вход е имала газова уредба. Полицията работи по случая.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вият сирени! Мълния уби 28-годишен мъж в гаража му в Ямбол! Парамедиците са в шок
Next: Ченгета от Кобра спипаха изпечени крадци, тарашили софийски апартаменти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.