Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромно говедо, каквото никога не сте виждали досега, стана хит в мрежата. Ще се хванете за главата
  • Новини

Огромно говедо, каквото никога не сте виждали досега, стана хит в мрежата. Ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
govedogoroormon.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Не всеки ден можете да видите говедо, което да ви кара да спрете и да се хванете за главата. Такъв е случаят с Никърс.
Кадри с най-големия представител на едрия рогат добитък в Австралия бяха разпространени от тв канала ABC News и светкавично превзеха социалните мрежи, пише Dir.bg.
Седемгодишното Холщайн-Фризийско говедо тежи 1.4 тона и е високо 193 см. Телевизията „7 News“ сравнява ръста му с този на легендарния баскетболист Майкъл Джордан, който го надвишава с едва 5 см. По-долу можете да видите как биха изглеждали, ако застанат един до друг:
Никърс е бил закупен, за да предвожда стадото.

Собственикът Джеф Пиърсън разказва пред ABC News, че Никърс е прекалено голям, за да се побере в машината, която използват в кланицата. „Той ще доживее живота си във фермата в ролята на естествен лидер на стадото“, гарантира Пиърсън. Ето как новината се превърна във вайръл в социалните мрежи и обиколи световните новинарските емисии – от тези на австралийските медии до нюзфийда на БиБиСи:

Холщайн-фризийско говедо е най-високомлечната порода, която е създадена благодарение на дългогодишната целенасочена развъдно-подобрителна работа в САЩ и в Канада, пише agro-consultant.net. То е било внесено в Америка за първи път през 1621-1625 г. По късно през 1861-1875 г. и през 1905 г. отново е правен внос на черношарено холандско говедо.
Селекцията на холщайн-фризийското говедо е била провеждана главно в направлението за мляко. Селекционерите не са обръщали особено внимание на маслеността на млякото , а на млечната продуктивност.

Холщайн-фризийското говедо се отличава от Европейското черношарено с това, че е по-едро, с по-здрави крака и копита и по-добре развитото виме. Главата е дълга и висока, тясна и суха. Шията е тясна и дълга. Холката е висока, остра и дълга. Гърбът и поясницата са слабо замускулени. Крайниците са дълги и слаби, като холщайн-фризийското говедо притежава здрави копита. Вимето е обемисто.
Цветът на космената покривка е черно-шарен. Цветът на холщайн-фризийското говедо не е бил обект на селекцията. Има животни с червеношарен цвят и те са известни като червен холщайн.

Холщайн-фризийското говедо е най-едрото от млечните породи говеда. Кравите тежат 680-700 кг, а биците-900-1200 кг. През 1993 г. млечната продуктивност на 4,119,544 контролирани крави е била 8 538 л. Млякото е било с 3,66% масленост и 3,20% белтък.
Всички световни рекорди за млечност принадлежат на Холщайн-фризийското говедо.
Източник: Блиц

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ
Next: Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.