Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромно щастие връхлетя Илиана Раева, не е на себе си
  • Новини

Огромно щастие връхлетя Илиана Раева, не е на себе си

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fsdgdfhrhtrhtr.png

Щастливи новини сполетяха абсолютната шефка на българската художествена гимнастика Илиана Раева.

 

Тя е изключително доволна от организацията на Световната купа в София и от броя медали завоювали нашите грации.

Златнитете момичета спечелиха 10 медала за трите дни на надпреварата. 6 златни, 1 сребърен и 3 бронзови.

 

Президентът на БФХГ даде обширно мнение за фейсбук страницата на федерацията след завършилото състезание.

Раева разкри, че много от момичетата са с контузии и приоритет ще бъде възстановяването им. По тази причина най-добрите състезателки на България ще пропуснат следващата Световна купа в Ташкент (Узбекистан).

„Всички от световния елит вече повече от година нямат официално състезание, като изключим европейското първенство в края на миналата година и трябваше по някакъв начин да се подсигурят състезания на тези гимнастички, които вече са в олимпийската година. Изключително важно беше да организираме по възможно най-добрия начин Световната купа и мисля, че се справихме много добре. И президентът на ФИГ Моринари Ватанабе и президентът на ТК Наталия Кузмина казаха, че организацията е много добра. Знаете, че е много тежко, защото сме в епидемични условия, но мисля че успяхме да се справим“, коментира Раева.

„Важно беше за момичетата да имат тази Световна купа. Много съм щастлива, че България успя да завоюва толкова златни медали при ансамбъла и Боряна Калейн. Допускаха се грешки, нормално е, това е година и половина излизане от ритъм, а в същото време изключително усложняване на композициите, което изисква много тежка работа. Момичетата успяха да се справят и в ансамбъла, и в индивидуалното.

Силно участие на България, абсолютен рекорд при съчетанието с пет топки на ансамбъла 44.150 точки. Да видим само колко време ще се задържи този рекорд, защото съм сигурна, че конкурентите ще направят много сериозен и задълбочен анализ на съчетанията ни и няма да оставят нещата така.

Конкуренцията непрекъснато расте и се развива, съперниците усложняват непрекъснато съчетанията си и ние го правим също“, каза още президентът на БФХГ. „Това, което трябва да се подчертае и да се каже, че ако при ансамбъла няма кой знае каква голяма изненада, но всъщност изненадата е много голямата разлика между България и Япония, защото на последното световно първенство Япония победи в многобоя България, те бяха втори, а ние трети, докато сега направихме една огромна разлика, което говори за неимоверното израстване на българския ансамбъл.

Трябва да се отчете физическата подготовка, възможностите и качествата на момичетата от ансамбъла. България показва една изключителна класа и като физически данни, и като физическа подготовка, и като психологическа подготовка. България показва пет изключителни гимнастички, които могат да правят много сложни елементи“, допълни Раева.

„Има огромно израстване по отношение на индивидуалните ни гимнастички – Боряна Калейн и Катрин Тасева. Боряна Калейн показа, че и с грешки е абсолютно равностойна на Линой Ашрам – нещо, което миналата година беше много по-трудно, да не говоря за 2019-а, докато сега вече се показва една абсолютно равностойна игра и игра на нерви, защото съчетанията са много усложнени, и която издържи и ги изиграе, тя ще успее да спечели медал и в Токио.

Конкуренцията при индивидуалното е много голяма, тук отсъстваха единствено състезателките на Русия, които са нашите основни съперници, но това, което показва тази Световна купа с всички останали участнички, че наистина вече България трайно се настанява в призовите места в индивидуалното, което е много важно“, коментира Илиана Раева. „Има малко притеснителни факти, има състезателки от ансамбъла, Боряна Калейн и Катрин Тасева са с травми и болки.

Боряна игра с много силни болки в глезена на това състезание, Катрин с болки в кръста, Мадлен Радуканова с много силни болки в глезена, Лаура Траатс в ръката и основният ни приоритет сега ще бъде абсолютното възстановяване на момичетата. Взехме решение да се пропусне следващата Световна купа в Ташкент. Разбира се, България ще участва, но с друг състав“, разкри Раева.

 

 

„Много съм щастлива, много съм доволна от представянето на българския отбор. Има много какво да се желае като работа в ансамбъла по отношение на изчистване на елементите, допуснаха се грешки и в двата дни, но има много върху какво да работим, да подобряваме. Истината е, че ансамбълът с тези фантастични оценки, които получи, всъщност получи с две точки по-малко от това, което е заложено. Най-важното е да възстановим състезателките, да отшумят травмите, за да бъдат на 100 процента готови и да могат да водят подготовката си както трябва“, добави президентът на БФХГ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички шофьори, сково влиза в сила нов закон за Вас
Next: Земята ври под Симитли: Нови трусове, серията не спира

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.