Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Одрин е минало! Ето кой турски град е най-новата шопинг дестинация
  • Новини

Одрин е минало! Ето кой турски град е най-новата шопинг дестинация

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
daodaisdasnd.jpg

Търговците и хората с нюх вече „прескачат“ Одрин и пазаруват в Чорлу и Люлебургаз, пише 24rodopi.com.

„Заради огромния наплив от наши туристи в Одрин, особено в петък и събота, местните търговци драстично вдигнаха цените. Както се казва – цените вече не са това, което бяха. Много хора пътуват до Чорлу (Çorlu) и Люлебургаз (Lüleburgaz), с нощувка – хем туризъм, хем търговия.

В двата града определено е по-евтино от Одрин“, споделя кърджалиец.

От различни региони на страната, а вече и от Кърджали, се организират 2-дневни екскурзии „шопинг уикенд в Люлебургаз“.

Не изпускай тези оферти:

Наричат Чорлу още Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.

Още новини:

В Одрин расте интересът към изучаване на български език. Това стана ясно при срещата на вицепрезидента Илияна Йотова с директорката и учителка в Българското неделно училище „Иван Вазов“ Мария Чъкърък, която ръководи и читалище „Просвета“, функциониращо към църквата „Св. Георги“, съобщиха от Прессекретариата на Президентството.

„Все повече деца и техните родители искат да учат български не само заради връзката с България, а защото езикът ни е модерен и предоставя възможности за развитие“, посочи Йотова.

Тази година в българското училище ще учат 52 ученици, броят им нараства всяка година. От учебното заведение заявиха, че е необходимо изпращането на преподаватели от България. Учебните занятия се провеждат в помещение на читалище „Просвета“ – единственото българско читалище зад граница, поради повишения интерес към уроците и заниманията се подготвят още две помещения.

В Деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София Илияна Йотова пътува до Одрин, където посети двете български православни църкви „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, изградени с дарения на българи и възстановени с помощта на българските институции, български сдружения и граждани. Църквата „Св. Георги“ се нуждае от изографисване.

Вицепрезидентът положи цветя пред паметника на Антим I – първият български екзарх, в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Паметникът е поставен през 2010 г. от Съюза на тракийските дружества в България.

Йотова подари икони на Вяра, Надежда, Любов и майка им София на отец Чъкърък, чиято фамилия стопанисва „Св. Георги“, и на Христо Христов, уредник на храма „Св. св. Константин и Елена“ и преподавател в Тракийския университет.

Семейство от Кърджали, което почти всеки петък е на пазар в Одрин, преди да тръгне по магазините, винаги купува 5 билетчета от мен. Такава е волята на жената. Вярва, е късметът ще я споходи тук, но досега щастливото й билетче е 100 лири, срещу платени 10 лири.

Това разказва пред 24rodopi.com продавач на талони за моментни лотарийни игри в Одрин. Споделя, че все повече български туристи си пробват късмета, като най-голямата печалба е на мъж от Пловдив, който срещу 20 лири спечелил 1 000.

Продавачът на късметчета Мехмет обяснява, че негов колега в района на търговски комплекс „Марги аутлет“ е продал билет на български турист, който спечелил 50 000 лири, равняващи се на около 5 000 лева.

„Усещам, че всеки търкащ мечтае да стане милионер в турски лири, но досега не се е случвало. Щеше да се разчуе. Тази година билет за една от игрите – „Казъ Казан“, бе продаден в Одрин и донесе на платилия 20 лири голямата награда от 1 милион лири, но късметлията е местен. Билетчето паднало на земята, един от клиентите отказал да го купи, но друг го взел и сега е милионер. Това се случи през месец май“, разказва Мехмет.

Той допълва, че от търкане на билетчета „нито глава боли, нито семейство се разтуря, но турците отиват да играят в казиното в Свиленград, а това е голям проблем“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички на трудов договор да четат: Полагат ви се безплатни пари, ето как да ги вземете
Next: Млада майка купи на скитник закуска. Бележката, която той й написа, промени живота й

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.