Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Оженихме се веднага след университета. Родих двамата му сина, които сега са възрастни мъже, всеки със собствено семейство
  • Без категория

Оженихме се веднага след университета. Родих двамата му сина, които сега са възрастни мъже, всеки със собствено семейство

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_24

Оженихме се веднага след университета. Родих двамата му сина, които сега са възрастни мъже, всеки със собствено семейство. Едва когато децата бяха малки, забелязах, че съпругът ми започна да се заглежда по други жени. По-късно разбрах, че той е мъж по природа, не би пропуснал нито една пола.

Когато децата пораснаха и се дипломираха сами, със съпруга ми станахме напълно непознати един за друг. Продължих да се примирявам с неговите авантюри само заради децата, за да не ги нараня. Но когато те станаха възрастни, осъзнах, че вече нищо не ме задържа. Директно предложих на съпруга си да се разведат.

Деляхме един апартамент и се разделихме. Живеех спокойно в самота. Понякога си мислех за съпруга си; все пак бяхме живели заедно толкова много години. Но беше жалко, че той не си спомняше за мен дори на Коледа, не ми се обаждаше и не ми пишеше.

Поддържаше връзка само със синовете си. Но децата разбираха, че все още нямам нищо общо с него, затова се стараеха да не говорят за баща си. Бяха изминали дванадесет години, когато изведнъж на вратата се почука.
Отворих я и… веднага затаих дъх. На прага стоеше мъж. Беше остарял много за това време. Беше очевидно, че не се чувства добре, че здравето му не е същото. Стояхме така в мълчание в продължение на минута и после го пуснах да влезе.

В началото разговорът изобщо не вървеше добре. Имаше толкова много неизказани думи и сега не можехме да кажем нищо. След втората чаша чай мъжът най-накрая заговори за живота си. Той нямаше никаква стабилност. Пиел твърде много, здравето му било лошо, нямал къде да отиде и ми предложи да се срещнем отново. Започна да иска прошка за всички тези години и за предателствата в младостта си. Дори не знам какво да направя.

От една страна, не сме си говорили от 12 години, той дори не ми се е обаждал, не е проявявал никакъв интерес към мен. Но може би просто е решил да ми даде шанс да започна нов живот без миналото… От друга страна, той е болен човек и не ми е чужд.

С него изживях най-хубавите си години, той е бащата на децата ми, моята първа и последна любов. Все още не съм му дала окончателен отговор; казах, че ще помисля. Сега претеглям всички плюсове и минуси.

Continue Reading

Previous: Бъди малко по-търпелива, скъпа, остава му съвсем малко време. И тогава апартаментът ще бъде наш. – Когато чух думите на собствения си син, дъхът ми секна.
Next: Избраха председател на парламента

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.