Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Омъжиха насила 17-годишна за роднина и после я обезглавиха
  • Новини

Омъжиха насила 17-годишна за роднина и после я обезглавиха

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
ubiistivovovo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Убийството на едно 17-годишно момиче шокира целия свят. В нейната страна обаче много хора приемат това за нормално. Т.нар. убийства на честта в тази държава най-често се прикриват и не се разследват.

Тя е омъжена насила за собствения си братовчед, ражда детето му, когато е едва на 14, а жестокото й убийство в началото на февруари предизвика повече реакции по света, отколкото в родината й.

17-годишната Мона Хейдари е била обезглавена от съпруга си Саджад на 5 февруари. За жестокото убийство се разбра след като в социалните мрежи се появиха клипове, на които се вижда как извършителят се разхожда по улицата с широка усмивка и показва главата на жена си.

Това обезглавено дете можеше още да е живо днес, ако управляващите в Иран бяха приели и приложили закони срещу жестоката практика на детските бракове и закони срещу домашното насилие”, коментира Хади Гаеми, директор на базирания в Ню Йорк Център за човешките права в Иран.Убийството на 17-годишното момиче е последното т.нар. убийство на честта в Иран, което предизвика реакции по целия свят. За голяма част от тези престъпления обаче изобщо не се разбира, извършителите рядко са разследвани и още по-рядко са наказвани, пише 17-годишната Мона Хейдари е била обезглавена от съпруга си Саджад, пише bg-voice.com.

Според него иранските власти са “толкова виновни за смъртта на Мона Хейдари, колкото и убийците й”.

Омъжена насила и пребивана. Накрая убита

Мона Хейдари успява да избяга от жилището на мъжа си в иранския град Ахваз, административен център на провинция Хузестан, месеци преди да бъде убита. Според публикации в ирански медии, цитирани от иранската служба на Радио Свободна Европа, тя е отишла в Турция, където е заживяла със сириец, с когото се е запознала онлайн.

Няколко дни преди да бъде убита обаче 17-годишната жена е върната в Иран и семейството й я уверява, че ще я защити и че ще бъде в безопасност.

Мона е омъжена насила от семейството си за своя братовчед още като дете и на 14 години е родила син, който сега е на 3 години. Според информация на ирански медии тя е била подложена на домашно насилие, а съпругът й е отказвал да се разведе с нея, въпреки че тя е искала.

Мона е убита няколко дни след като се е върнала в Иран. Освен мъжа й, в ареста е и брат му, който е заподозрян, че е помогнал за убийството на младата жена.

Жестокото убийство стана повод отново да бъде повдигнат въпросът за т. нар. убийства на честта, чийто брой в Иран не намалява през последните години. Това е практика, при която най-често жертвите са жени, убити от свои роднини мъже, защото са “обезчестили” семейството – избягали са, имали са връзка с мъж без одобрението на роднините си или са поискали развод от мъжа си.

Убийството на Мона беше извършено по-малко от две години след друг подобен случай, който предизвика международни реакции – обезглавяването на 14-годишната Ромина Ашрафи от собствения й баща.

Много хора търсят в ислямската правна система и патриархалните традиции предпоставките за извършването на такива убийства в Иран и в други ислямски държави. Изследователите посочват, че мъжете традиционно възприемат жените в семейството като своя собственост.

“Мъжете смятат, че притежават умовете и телата на жените. Те поставят граница и считат за свое задължение да защитават своята чест”, коментира социологът Хосеин Газиан, който живее и работи в САЩ.

“Ако не успеят, те вярват, че трябва да докажат честта си и често го правят, като убиват жените, на чиито тела е посегнато.”

Редица активисти и правозащитници посочват, че сред основните причини за продължаващата практика на убийствата на честта е липсата на наказания за извършителите и липсата на защита за потенциалните жертви.

Никой не защитава жените

Един от тях е Никдел Гадам – адвокат, който работи по случая на обезглавената Ромина Ашрафи. Пред съда той защитава тезата, че иранските закони не са ефективни срещу убийствата на честта.

По време на разследването беше установено, че бащата на момичето се е консултирал с адвокат преди да убийството, за да разбере какво наказание го очаква, ако го извърши.

В крайна сметка той беше осъден на осем години затвор за убийството на дъщеря си.

Това не е най-голямото допустимо наказание по иранските закони, които предвиждат до десет години затвор за убийство на дете. Най-тежкото наказание за убийство според наказателния кодекс на Иран е смъртна присъда, но тя не се прилага, когато убиецът е настойник на жертвата.

Според Никдел Гадим леките присъди за убийците на жени на практика насърчават извършването на още такива престъпления.

“Видяхме, че не се заеха сериозно с делото и с това брутално убийство и не дадоха пример и резултатът е, че по-малко от две години по-късно сме свидетели на друго трагично събитие, на още един загубен живот”, каза правозащитникът.

Иранската депутатка Елхам Азад коментира, че “няма закон, който да гарантира” защитата на жените от насилие в Иран. Проект за закон срещу насилието над жени има от януари 2021 г., но той досега не е приет от парламента. Международната неправителствена организация Хюман Райтс Уоч посочи, че макар законопроектът да има “множество положителни разпоредби”, той не отговаря на международните стандарти.

Вицепрезидентът на Иран по въпросите на жените и семейството Анисе Хазали написа в Туитър, че иранският парламент спешно ще преразгледа законопроекта срещу насилието над жени. Тя посочи също, че убиецът на 17-годишната Мона Хейдари и съучастникът му ще получат “сурово наказание”.

Няма статистика за броя на т. нар. убийства на честта в Иран. Смята се, че по-голяма част от случаите се прикриват и дори не се разследват. Според активисти от провинция Хузестан, където беше извършено убийството на Мона, само в този район през последните две години 60 жени са станали жертви на такива убийства и в нито един от случаите не е имало дела и присъди срещу извършителите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават
Next: Търсят хора за работа в България: 4000 лева заплата, кола, телефон и лаптоп

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.