Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Омъжиха насила 17-годишна за роднина и после я обезглавиха
  • Новини

Омъжиха насила 17-годишна за роднина и после я обезглавиха

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
ubiistivovovo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Убийството на едно 17-годишно момиче шокира целия свят. В нейната страна обаче много хора приемат това за нормално. Т.нар. убийства на честта в тази държава най-често се прикриват и не се разследват.

Тя е омъжена насила за собствения си братовчед, ражда детето му, когато е едва на 14, а жестокото й убийство в началото на февруари предизвика повече реакции по света, отколкото в родината й.

17-годишната Мона Хейдари е била обезглавена от съпруга си Саджад на 5 февруари. За жестокото убийство се разбра след като в социалните мрежи се появиха клипове, на които се вижда как извършителят се разхожда по улицата с широка усмивка и показва главата на жена си.

Това обезглавено дете можеше още да е живо днес, ако управляващите в Иран бяха приели и приложили закони срещу жестоката практика на детските бракове и закони срещу домашното насилие”, коментира Хади Гаеми, директор на базирания в Ню Йорк Център за човешките права в Иран.Убийството на 17-годишното момиче е последното т.нар. убийство на честта в Иран, което предизвика реакции по целия свят. За голяма част от тези престъпления обаче изобщо не се разбира, извършителите рядко са разследвани и още по-рядко са наказвани, пише 17-годишната Мона Хейдари е била обезглавена от съпруга си Саджад, пише bg-voice.com.

Според него иранските власти са “толкова виновни за смъртта на Мона Хейдари, колкото и убийците й”.

Омъжена насила и пребивана. Накрая убита

Мона Хейдари успява да избяга от жилището на мъжа си в иранския град Ахваз, административен център на провинция Хузестан, месеци преди да бъде убита. Според публикации в ирански медии, цитирани от иранската служба на Радио Свободна Европа, тя е отишла в Турция, където е заживяла със сириец, с когото се е запознала онлайн.

Няколко дни преди да бъде убита обаче 17-годишната жена е върната в Иран и семейството й я уверява, че ще я защити и че ще бъде в безопасност.

Мона е омъжена насила от семейството си за своя братовчед още като дете и на 14 години е родила син, който сега е на 3 години. Според информация на ирански медии тя е била подложена на домашно насилие, а съпругът й е отказвал да се разведе с нея, въпреки че тя е искала.

Мона е убита няколко дни след като се е върнала в Иран. Освен мъжа й, в ареста е и брат му, който е заподозрян, че е помогнал за убийството на младата жена.

Жестокото убийство стана повод отново да бъде повдигнат въпросът за т. нар. убийства на честта, чийто брой в Иран не намалява през последните години. Това е практика, при която най-често жертвите са жени, убити от свои роднини мъже, защото са “обезчестили” семейството – избягали са, имали са връзка с мъж без одобрението на роднините си или са поискали развод от мъжа си.

Убийството на Мона беше извършено по-малко от две години след друг подобен случай, който предизвика международни реакции – обезглавяването на 14-годишната Ромина Ашрафи от собствения й баща.

Много хора търсят в ислямската правна система и патриархалните традиции предпоставките за извършването на такива убийства в Иран и в други ислямски държави. Изследователите посочват, че мъжете традиционно възприемат жените в семейството като своя собственост.

“Мъжете смятат, че притежават умовете и телата на жените. Те поставят граница и считат за свое задължение да защитават своята чест”, коментира социологът Хосеин Газиан, който живее и работи в САЩ.

“Ако не успеят, те вярват, че трябва да докажат честта си и често го правят, като убиват жените, на чиито тела е посегнато.”

Редица активисти и правозащитници посочват, че сред основните причини за продължаващата практика на убийствата на честта е липсата на наказания за извършителите и липсата на защита за потенциалните жертви.

Никой не защитава жените

Един от тях е Никдел Гадам – адвокат, който работи по случая на обезглавената Ромина Ашрафи. Пред съда той защитава тезата, че иранските закони не са ефективни срещу убийствата на честта.

По време на разследването беше установено, че бащата на момичето се е консултирал с адвокат преди да убийството, за да разбере какво наказание го очаква, ако го извърши.

В крайна сметка той беше осъден на осем години затвор за убийството на дъщеря си.

Това не е най-голямото допустимо наказание по иранските закони, които предвиждат до десет години затвор за убийство на дете. Най-тежкото наказание за убийство според наказателния кодекс на Иран е смъртна присъда, но тя не се прилага, когато убиецът е настойник на жертвата.

Според Никдел Гадим леките присъди за убийците на жени на практика насърчават извършването на още такива престъпления.

“Видяхме, че не се заеха сериозно с делото и с това брутално убийство и не дадоха пример и резултатът е, че по-малко от две години по-късно сме свидетели на друго трагично събитие, на още един загубен живот”, каза правозащитникът.

Иранската депутатка Елхам Азад коментира, че “няма закон, който да гарантира” защитата на жените от насилие в Иран. Проект за закон срещу насилието над жени има от януари 2021 г., но той досега не е приет от парламента. Международната неправителствена организация Хюман Райтс Уоч посочи, че макар законопроектът да има “множество положителни разпоредби”, той не отговаря на международните стандарти.

Вицепрезидентът на Иран по въпросите на жените и семейството Анисе Хазали написа в Туитър, че иранският парламент спешно ще преразгледа законопроекта срещу насилието над жени. Тя посочи също, че убиецът на 17-годишната Мона Хейдари и съучастникът му ще получат “сурово наказание”.

Няма статистика за броя на т. нар. убийства на честта в Иран. Смята се, че по-голяма част от случаите се прикриват и дори не се разследват. Според активисти от провинция Хузестан, където беше извършено убийството на Мона, само в този район през последните две години 60 жени са станали жертви на такива убийства и в нито един от случаите не е имало дела и присъди срещу извършителите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават
Next: Търсят хора за работа в България: 4000 лева заплата, кола, телефон и лаптоп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.