Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака
  • Новини

Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
nonkoedieleg.jpg

Д-р Анна Йорданова е завършила Медицинския университет в София. Има специалност „Хранене и диететика“. Изнася лекции за хранене при онкологични пациенти и разкрива кои храни са опасни и спомагат развитието на рака в организм

 

„Изключително неподходящ за болни от рак е сокът от грейпфрут. Той дава реакции с много медикаменти и в дългосрочен план болните от рак може да се лишат от грейпфрути. Не трябва да се консумират много препечени филийки хляб, защото изгорелите черни следи по хляба са канцерогенни.

Колбасите трябва да се изключат от менюто, защото съдържат големи количества нитрати и нитрити, които са много добър консервант, но в организма се превръщат в канцерогенни нитрозамини.

Пациенти с рак на стомаха са ми споделяли, че преди да се разболеят, са яли много колбаси, и то от по-евтините. Разбира се, онкологичните заболявания са мултифакторни, няма само една причина за тяхното възникване.

Може да възникнат при генна предиспозиция и фактори на средата – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, начинът, по който я приготвяме, и много други“, обяснява специалистката.

„В препоръките на онкологични пациенти задължително отбелязвам измиване и изкисване на зеленчуците и на плодовете. Така се намалява количеството на нитратите, които са водноразтворими.

Но нитратите са най-малкият проблем в храната. Има доста по-сериозни канцерогени и в голямата си част те са мастноразтворими.

Това означава, че се натрупват в мазнините. При консумацията на богати на мазнини храни има голяма вероятност те да съдържат мастноразтворими канцерогени, които да преминат в човешкото тяло. Същото се отнася и за растителните мазнини. Мазнините сами по себе си може да причиняват рак на панкреаса. Това не означава да избягваме изобщо мазнини, а да имаме балансирано хранене.

Категорично обаче трябва да се изключат от менюто всички храни и напитки със захар. От гледна точка на пациента е много трудно да се спазва тази препоръка, особено тези, които много обичат сладко.

Затова, ако на човек изключително много му се прияде сладко, да хапне мъничко, за да не си причинява стрес от въздържанието. Медът не би трябвало да се използва като заместител на захарта.

За имунната система той е добър, но пък подхранва раковите клетки. За заместител може да се използват подсладители – стевията, която е натурален подсладител, както и някои изкуствени подсладители, като сукралозата, за които е доказано, че са напълно безвредни“, допълва лекарката.

Тя не препоръчва и консумацията на пилешко, освен ако не е домашно произведено. „Телешкото и свинското може да се приема два или три пъти в седмицата. Ако не е опериран стомашно-чревният тракт, ако няма алергии към протеини, могат да се ползват и риба и яйца. Ядките трябва да се консумират сурови, защото съдържат протеини, мазнини, витамини и минерали.

Но да се внимава за качеството на ядките. Ако има нарушение в целостта на ядката, ако е много дехидратирана, ако има петна, не трябва да се консумира. Най-силните канцерогени се съдържат в лошо съхраняваните ядки“, категорична е д-р Йорданова. Тя призовава да избягваме храни от бели брашна, дори ориз и картофи в големи количества.

„Проблемът е, че това са въглехидрати с висок гликемичен индекс. На тяхно място може да се консумира пълнозърнест хляб и черен ориз“.

Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села
Next: Линда напуска България, прибира се в Канада

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.