Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор, сляпо момиче прогледна
  • Новини

Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор, сляпо момиче прогледна

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
masntasboaolni.png

Опашки от болни и сакати се вият пред лековит извор в град Пещера.
Той се намира в църквата „Света Петка“. Отец Димитър, който е свещеник в храма, разказа, че е виждал много хора, които след молитва са се изцелили от различни заболявания.

Хора от цяла България вече разказват, че изворът помага за очни проблеми и болести, свързани с нервната система и кожата.
Мнозина споделят, че са виждали светица в черни одежди насън.

Тя ги напътствала от небесата да отидат при извора, че да се изцелят.

Чудо след ремонт
Аязмото е вътре в самия храм и е открито преди няколко години. Преди 100 години водата е била под иконата на света Петка, където е имало и малък иконостас.

Там е имало и камък, който е вдълбан от водата. Свещеникът си спомни, че преди около 8 години решили да сменят дървения под на църквата, защото бил прогнил. Когато започнали с ремонта, отдолу с изненада открили голям мраморен камък.
„Повдигнахме го, поразровихме и то излезе вода.

Когато разчистихме хубаво, изворът отново бликна“, радва се попът. Чудноватото знамение се случило на 22 май 2012 година, лечебният извор отново потече.

Щерката на валията
Според краеведи изворът е съществувал преди повече от век, но с течение на времето е бил забравен. Историографът Стефан Захариев твърди, че светилището с лековитата вода е изградено през 1710 г. Тогава болни хора преспивали в храма, пиели от целебната вода и забравяли за страданията си.
Местните легенди разказват за красивата дъщеря на валията – управителя на Пазарджишко.

Два пъти той забранявал на жена си да води сляпото им дете до лековития извор, защото е християнски. Няколко нощи поред обаче на високопоставената съпруга се явявала жена в черно. Тя все я питала защо не излекува детето си. Отчаяната майка издебнала валията и докато той бил по държавни дела в Пловдив, отишла до извора, измила очите на момиченцето и то видяло света за първи път.

Разгневеният баща се трогнал, когато детето му го посрещнало и му казало, че го вижда. Така валията измолил от Цариград на мястото да бъде изградено православно светилище, вкопано в земята, а близо до него все пак има и джамия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАСА предупреди: Черно море промени цвета си в България
Next: За какво ще изхарчат парите българите, ако държавата им даде по 1400 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.