Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оперираха Маргарита Михнева от рак на костите
  • Новини

Оперираха Маргарита Михнева от рак на костите

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
rdyfddfuftugjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

20 години след като пребори тежката диагноза “рак на гърдата”, популярната журналистка Маргарита Михнева е изправена пред ново предизвикателство. При рутинна проверка лекарите установили, че тв звездата има рак на костите налагаща спешна операция. Михнева признава пред „Уикенд“, че била шокирана, но успяла да запази самообладание и да поиска съвет какво да прави занапред.

Хирургическата интервенция продължила с часове. Били и отстранени три ребра, което веднага се отразило на фигурата й. Нейни приятели решили, че вляза в отлично форма и не допускали, че минава повторно през ада, при това 20 години след рака на гърдата.

Журналистката решила да пази операцията в тайна защото не искала да я одумват, гледала да не натоварва хората и да не показва пред  дъщеря си Неда, че е притеснена. Като излязла от болницата заваляли поздравления за външния й вид. Тя благодаряла, но под носа си мърморела:  „Да, бе! Как познахте, че съм добре като ме виждате с шапка и очила?!“.

Човек трябва да гледа най-вече здравето си. Нищо друго не е важно – в това се убедих. Рак на костите! Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе, нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед .Направих си си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна.

От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра- седмо осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария, шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха че могат да ме оперират най-рано след четири месеца, което при агресивен рак е доста време.

Разбрах че нашето здравеопазване е повече от добро.

Порежеш се и веднага може да отидеш в „Пирогов“. Ще те приемат И  оправят. А там се чака доста.

 

Няма да крия – много болезнена операция беше. Болеше доста силно, Като излязох от упойката. Възстановявам се още. Не мога да вдигна тежко, Не мога да обикалям както правих едно време. Представях и да шофирам. Промених си напълно начина на живот. Не мога да ходя дори при Неда, да гледам внучетата.

 

От всички възможни неща напоследък на главата ми идат само болести. Чудя се на лошия си късмет, но вярвам, че един ден всичко ще се оправи. Припомня, че бучката в гърдата също открили по време на рутинен преглед. Било през лятото на 2002 година. Взела си отпуск, за да плажува във Варна, но решила да използва времето за рутинен преглед. Резултатите я шокирали, туморите били два.
Аз съм жива благодарение на това, че навреме направих всички операции. Хората в моето положение трябва да вярват, че изход винаги има. Няма да се даваме я, откровена е журналистката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да чуеш най-страшната диагноза – рак на костите, ето през какъв ад е преминала известна журналистка
Next: Майка: Купих дюнер и 500 ml айрян на сина си, вижте какво стана след пресипването

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.