Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опитаха да застрелят Зеленски
  • Новини

Опитаха да застрелят Зеленски

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
znelnleknskn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили не спират опитите да убият украинския президент Владимир Зеленски, въпреки че публично отричат подобни планове. Алексей Арестович, съветник на ръководителя на президентската канцелария, е разказал за това пред „Би Би Си“.

Арестович твърди още, че той също е в първата петица на тези, които руската армия иска да „отстрани“.

„Четири пъти стреляха точно пред кабинета на президента. Според разузнавателната информация те все още се опитват да убият президента или някой от висшето военно и политическо ръководство“, казва Арестович.

Той смята, че руснаците няма да взривят президентския кабинет, а ще се опитат да убият украинския лидер по друг начин.

Алексей Арестович е заявил още в интервю за „Би Би Си“, че Украйна не може да назове загубите си до края на военните действия, въпреки че ги знае с „точност почти до човек“.

„Цифрите, разбира се, са налице. Зная ги с точност почти до човек, но няма да ги назова. До края на войната… Защото нито една армия в света не признава загубите си по време на войната“, казва Арестович.

Според него подобна информация може да помогне на врага да оцени ефективността на своите действия.

Мощен удар е нанесен по летище в Хмелницкия регион. На поразения обект са нанесени значителни щети. Това съобщи кметът на Староконстантинов Николай Мелничук.

„Нападението (в Староконстантинов – бел. ред.) беше много сериозно и причини осезаеми щети. Няма жертви“, пише той.

Кметът уточнява, че ударът по авиобазата е унищожил всички налични запаси от горива и смазочни материали в Хмелницкия регион.

„Мощният удар по авиобазата Старокостантинов „унищожи всичките ни налични запаси от горива и смазочни материали, които бяхме събрали с много мъка като стратегически резерв“, пише той в мрежата.

Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Тод Уолтърс е заявил, че американското разузнаване може би е надценило възможностите на руските сили и е подценило отбранителните способности на Украйна.

Той е казал това по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената на САЩ, съобщава CNN.

Запитан от сенатор Роджър Уикър дали генералът предполага, че има „пропуски“ в разузнаването, които са накарали САЩ да надценят Русия и да подценят Украйна, Уолтърс отговаря утвърдително.

„Възможно е, и както винаги сме правили в миналото, когато кризата приключи, да направим цялостен окончателен преглед във всички области и във всички отдели и да открием къде сме сгрешили“, казва генералът.

Той също така отбелязва, че според него украинските сили са способни да спрат руснаците на изток.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Останете си вкъщи. Утре ни връхлита нещо страшно от космоса
Next: Няма примирие! Русия извъртя страшен номер на Украйна. Удрят още по-силно

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.