Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Определиха парите за празниците: Всички почивни дни през септември
  • Новини

Определиха парите за празниците: Всички почивни дни през септември

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
nerqwrasbsst.jpg

Денят на Съединението, 6 септември, е един от най-големите български празници.

По закон той е неработен ден, но понеже се пада в сряда, възможно е много фирми да решат да не прекратяват работа.

В тази връзка от Инспекцията по труда припомни, че за работа в празничен ден надницата трябва да е минимум двойна.

В някои случаи заплащането може да стане дори четворно, обясняват от инспекцията.

Идеята на Асен Василев за вдигане на минималната заплата на 933 лева от 1 януари 2024 година ще направи тези хонорари за почивни дни още по-големи.

Обаче е възможно много работодатели просто да съкратят хора, защото бизнесът не е цъфнал и вързал.

 

Трудът, който се полага в празнични дни, се заплаща с увеличение, което е минимум в двоен размер.

Ако този труд се явява и извънреден, той също се заплаща със 100% увеличение, поради което възнаграждението в този случай достига минимум четворен размер.

 

Инспекторите по труда напомнят и друг важен детайл.

При ненормиран работен ден работата в празнични дни винаги се възлага със заповед на работодателя, за която работникът следва да е уведомен поне 24 часа по-рано.

Положеният извънреден труд в почивни и неприсъствени дни се заплаща с увеличение. То трябва да е уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от 75 на сто.

 

Същите условия се отнасят и за работата и в следващия голям празник през септември – 22.09., Денят на Независимостта на България.

Много е възможно обаче повече хора да изберат почивката тогава, защото се пада петък и така се получава дълъг уикенд, който е идеален за кратно пътуване.

 

Според синоптиците, времето на Деня на Съединението ще е приятно топло и без валежи, с минимални температури около 17 градуса и максимални до 29.

На 22 септември, когато България празнува своята независимост, обявена през 1908 година, времето няма да е толкова подходящо за почивка.

Около тази дата се очакват валежи в Западна България.

Това ще е началото на захлаждане, което ще обхване цялата страна и максималната температура ще падне до 25 градуса.

 

Няма значение дали ще работите или ще почивате на големите празници през септември.

От Инспекцията по труда съветва всички добре да се запознаят с правата си. Вие трябва да настоявате извънредния труд да се плаща според закона.

В тази връзка напомняме, че 2023 година има 248 работни дни.

Неработните дни са 117, от които почивните дни са 103 дни, 14 са празничните дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Има ли някой, който да не помни мелодията, с която милиони младежи влизаха през септември в казармата
Next: Неописуема трагедия: Камион блъсна автобус със сватбари, 6 загинали и 43 ранени

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.