Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осман Октай: ГЕРБ няма да спечелят изборите
  • Новини

Осман Октай: ГЕРБ няма да спечелят изборите

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
soaammaan.jpg

ГЕРБ няма да спечелят изборите, смята Осман Октай.

„Така нареченият плавен безкръвен преход създаде много проблеми през последните 32 години. Ние сме може би една от малкото държави, които не можаха да създадат национален народностен характер и държавническа позиция. Винаги сме разделени. Това е големият проблем. Колкото повече противопоставяне има, толкова по-слаба държава ще бъдем – лесна за манипулиране и за употреба от външните сили“.

Това коментира пред БНР Осман Октай, политически анализатор, бивш заместник-председател на ДПС. На президентските избори той беше в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Румен Радев за втори мандат.

Според него няма как да се състави правителство с тези разногласия между политическите сили: Формациите, които осъществиха коалицията през декември, не искат да плащат високата цена, че са виновни за разпада на коалицията. Още от тогава само ръководството на ПП проявяваше наивност, че всичко е наред. Затова прогнозирах, че по време на дебатите за бюджета разногласията ще изпъкнат, всеки ще дърпа чергата към себе си и това ще разруши коалицията. Отиваме на предсрочни избори. Никой не може да злоупотребява с тази тема.

В предаването „Политически НЕкоректно“ анализаторът прогнозира, че президентът Румен Радев ще връчи третия мандат на БСП.

„Иначе трудно ще обясни защо прескача БСП. Той не иска да обиди комунистите, бесепарите, за да не го освиркат. Всичко пролича на срещата с Корнелия Нинова, независимо че летяха обидни искри между тях“.

Според него ГЕРБ няма да са първа сила при предсрочни избори, а такава ще бъдат ПП, Които по думите му: Не си дадоха сметка, че влизат в леговището на алигатори.

„С добра усмивка и добри намерения не се постига нищо в политиката. Ако има обединение между ПП и ДБ, ще има поне 200 000 гласа отгоре върху импулса за обединението. Ще има правителство без ГЕРБ, без ДПС, без БСП, без „Възраждане“. А Стефан Янев ще изиграе важна роля в следващото управление на страната. Много по-лесно в политическата кухня е да се договориш с бизнес проект – хвърляш 2-3 милиона и се разбираш. Имам предвид ИТН. Много по-трудно е да се разбереш с „Позитано“ – и милиардите ще ти вземат, и нож в гърба ще ти забият“, каза още той.

„На обща снимка в медиите видях прегръдката му с Николай Вълканов и нещо в мен се преобърна. Николай Вълканов е наследникът на Илия Павлов в „Мултигруп“, той е гуруто, покрива всички финансови и имотни ресурси около Доган. Какво ще правим – ще отвоюваме държавата от мафията или ще се прегръщаме с мафията. Радев се разграничи от правителството, вместо да го подкрепи в първите му стъпки. Президентът има личен интерес по време на кампанията да не саботира изборния процес, за да има стабилно правителство в средата на ноември“, каза Октай.

Октай допълни, че президентът е допуснал емоционално-тактическа грешка, може би за да натрие носа на Кирил Петков и Асен Василев, че не са били послушните момчета.

„Много бързо им предостави мандата. Това предполага – че да не би да е имало съглашателство за правителство. Той се готви за служебно правителство. Но то достатъчно ще го натовари, ще е различно от предишните и с друга емоция“, каза още Октай.

Анализаторът коментира и подписването на двустранен протокол между България и Северна Македония: Днес е прекрасен ден за Балканите. Тепърва двете нации ще се успокояват.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Евгени Минчев срина от подигравки водещите на ТЪРСИ СЕ
Next: Таксиджия 8 часа чака девойка, за да ѝ върне забравено портмоне, тя му се отблагодари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.