Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осман Октай: Няма да има прошка за никой, разкривам играта на Божков
  • Новини

Осман Октай: Няма да има прошка за никой, разкривам играта на Божков

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
wqbhssdhdfh.png

„Случаят с Васил Божков тепърва ще тресе държавата и не само, защото той ще свидетелства срещу определени хора. Той много добре знае, че с никой не може да се споразумее. Смятам, че той се върна да играе вабанк. Божков няма да прости на своите противници, той е различен, самостоятелен играч през последните 30 години. … Той ще представлява проблем за много хора“.

Коментарът направи пред БНР политическият анализатор Осман Октай и добави:

„Той е изучил добре историята на Граф Монте Кристо, който се връща, за да накаже предателите си и своите противници. Това ще стресира много хора от политическото пространство у нас. Главно в стрес е Бойко Борисов. … През новия политически сезон трябва да наблюдаваме поведението му дали поетите ангажименти за конституционна реформа и съдебна реформа ще се случат.

Дали няма да е само имитация на това, че иска реформи. Очаквам Борисов да търси споразумение за оцеляването на определени хора – бъдещи главни прокурори, бъдещи членове ва ВСС, при евентуално саботиране на конституционните реформи, защото се касае за неговата личност“.

Според Октай Васил Божков добре знае как работи прокуратурата в България и че наследникът на Иван Гешев – Борислав Сарафов няма да го изненада с нищо:

„Смятам, че преди той да се върне, хора на Божков са посетили любезно много фамилии у нас. Той знае историята на всички фамилии на хората, с които ще се сблъска във всички сектори – съдебна система, прокурорска, политическа и т.н. … Той играе вабанк с факта, че заявява, че е давал 60 милиона подкуп на Борисов и Горанов“.

Осман Октай коментира още, че няма как убийството на Алексей Петров „да не извади от равновесие Бойко Борисов, който се прави на силен, но е емоционално лабилен“:

„Васил Божков реши да се върне точно след убийството на Алексей Петров – в това има огромна логика, познавайки и проследявайки характера на Божков. След убийството на Петров много играчи в политико, мафиотско и службите пространства са изнервени, той използва този момент да ги изнерви допълнително“.

В „12+3“ Осман Октай коментира още отказа на президента да освободи главния секретар на МВР:

„След смъртта на ген. Любен Гоцев и след закриването на кръга „Монтерей“ има три центъра, които водят битка да овладеят този център като наследство. Единият е – с поведението на президента и пловдивската група с главния секретар на МВР Петър Тодоров, затова и не го освобождават сега, защото им се услади властта по време на служебните правителство.

Този център води до почетния консул на Руската федерация Георги Гергов. От другата страна са „библиотекарите“, където са концентрирани всички бивши шефове на ДАНС, службите. … Тази битка за власт предполага и много жертви“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен професор е сред арестуваните за измамата за милиони в Пловдив
Next: Съседка на загиналото дете в Пловдив: Често го оставяха с баба му, която е трудноподвижна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.