Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оставаме без прогноза за времето! Метеоролозите взимат 1200 лв. заплата
  • Новини

Оставаме без прогноза за времето! Метеоролозите взимат 1200 лв. заплата

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvfdslkbvkfgbkfgkbgf.png

Във филиала на Националния институт по метеорология и хидрология във Варна има 6 незаети места за метеоролози. Ниското заплащане демотивира младите специалисти.

“На техническия персонал чистата им заплата е около 1200 лева, специалистите с висше образование около 1400 лв., на ръководния състав е около 1600 лв.“, каза пред БНТ Иван Иванов, директор на Националния институт по метеорология и хидрология – Варна.

Според Иванов, бюджетът на института не е увеличаван вече трета година: “Не само, че не получихме увеличение, а дори по-малко. От нашите прогнози се възползват поне 7-8 министерства, които получават ежедневна и ежеминутна информация.“

Близо 10% от персонала в института са пенсионери. До две години броят им ще се увеличи с още 10 на сто.

Синоптикът Любомир Маджаров е пенсионер, но продължава да работи – вече 46 години: “Заради ниските възнаграждения, които имаме, много млади хора не желаят да постъпят при нас, първо питат за парите какви са.“

Маджаров обаче е лоялен към института и към хората, които разчитат на техните прогнози: “Не един и два случая сме имали, когато благодарение на нашите прогнози са спасявани и кораби дори.“

От Института по метеорология и хидрология във Варна настояват за адекватен бюджет, за да могат да изпълняват спокойно задълженията си.

Continue Reading

Previous: Адвокат съветва: Направете веднага това, за да не ви вземе КАТ колата
Next: Всеки трябва да знае! Въведоха нов знак на пътя: Ето какво значи

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.