Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отварят голям германски завод във Враца! Ще дават заплати от 1 500 лв!
  • Новини

Отварят голям германски завод във Враца! Ще дават заплати от 1 500 лв!

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
zasvasodaskdas.png

Враца започва новия си индустриален живот. Следващата седмица ще бъде направена първа копка на най-големия завод в града след социализма: германската семейна компания MD Elektronik ще изгради нов завод за автомобилни кабели с инвестиция от 22 млн. лв.

За строителството на предприятието е избрана плевенската компания “Хоризонт – Иванов”, която вече има портфолио от заводи – на германската Leoni в Плевен, на индийската Varroc и на “Язаки” в Димитровград. В този случай моделът не е строителство по мярка, запазване на собственост и отдаване на лизинг на чуждия инвеститор, а класическо изграждане.

“Производствената сграда ще се строи на пълен инженеринг, а договорът за първия етап възлиза на почти 6 млн. евро”, съобщи за “Капитал” Светослав Богалински, директор бизнес развитие в “Хоризонт – Иванов”.

“Сградата, която ще се използва за производство на кабели за данни и електронни компоненти за водещи производители на автомобили и доставчици на системи, ще е изцяло съобразена с нуждите на инвеститора, уточни Светослав Богалински. Стартът на изграждането й е с официална първа копка на 8 април.

Не изпускай тези оферти:

“Строителството трябва да приключи преди края на тази година до началото на декември, което ще позволи монтажът на оборудването да се извърши в рамките на същия месец. Така, според предварително зададения график, в началото на следващата година трябва да въведем сградата в редовна експлоатация”, каза още Богалински. Проектът е изготвен от екип на “Инт арх” с ръководител арх. Мария Попмаркова, а надзорът ще изпълнява SGS България.

Проектът “Европа говори” ще събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако и вие искате да участвате, попълнете въпросника:
Мерките на предприятието

Сградата, която ще е с почти 9 дка застроена и малко над 10 дка разгъната площ, ще се е в северната част в имот от 83.3 дка в индустриалната зона на Враца, между ж.к.”Сениче” и квартал “Кулата”. Частично тя ще е на две нива, като застроеният й обем ще достига почти 90 хил. куб. метра. Производството ще се простира върху 4794 кв.м, логистиката – върху 2561 кв.м. Предприятието ще включва още административна част с площ от 1418 кв.м, технически помещения и съблекални от 1560 кв.м. Към сградата е предвиден паркинг за 138 автомобила. При проекта на сградата е отчетена възможността за разширение на производството и логистиката на втори етап.

“Инвеститорът поиска от нас да построим високотехнологична сграда от тип-а Smart – много по-висок клас от обичайно изискваното ниво от нас”, обясни Богалински, което естествено означава по-скъпо строителство. Това ще е валидно за дограма, изолация, панели, бетони, покриви, фасади, осветление и т. н., като ще ползват водещи производители и брандове, уточниха от “Хоризонт – Иванов”. Сградата е проектирана и ще се изпълни с BMS система (Building Management System – система за управление на сграда), която по всяка вероятност ще бъде изградена от Siemens, с която MD Elektronik работи.

Теренът за завода беше осигурен от община Враца. Справка в имотния регистър показва, че за 83 декара инвеститорът е платил 1.14 млн. лв.

Производство от 2020 г.

Планът е производството в новия завода започне през 2020 г., като в средносрочен план ще бъдат открити около 300 работни места, съобщават от сайта на немската компания, която има заводи в Чехия, Китай и Мексико. “Местоположението в България, с което ще си осигурим по-голяма гъвкавост, особено за клиентите ни в Европа,” съобщава от сайта на MD Elektronik Ралф Екерт, член на борда.

В завода във Враца е планирано производство на предимно коаксиални части и електронни приложения за автомобили. Производството ще включва процесите от отрязване на входния материал, през нагъване на вътрешните жици на пневматична полуавтоматична машина, пресоване на конектора, моделиране, сглобяване, визуалната проверка и пакетиране.

Проектът ще е на три фази на изпълнение, като очакванията са втората да е след две години, казаха източници на “Капитал”. С достигането на пълен капацитет в завода общо в трите фази е планирано да работят 1000 души. Средната брутна заплата ще е в размер на 1500 лева.

Авточасти вече и в Северозапада

“Заводът на MD Elektronik във Враца ще е ключова инвестиция не само за града, но и за региона на Северна България и по-специално за Северозападния регион”, коментира Богалински. “Първоначално от MD Elektronik имаха голям интерес към Плевен и настоящата локацията на изграждащия се завод на Leoni, но впоследствие избират Враца”, споделя Богалински. Монтана, Враца, Ловеч, Плевен са били градовете, които е оглеждал инвеститорът, преди да направи избора си.
Строителят “Хоризонт – Иванов”

До август “Хоризонт – Иванов” очаква да приключи строителството на завода за Leoni в Плевен – проект, който е по-голям като мащаби от стартиращия във Враца, сравнява го Светослав Богалински и припомня, че заводът в Плевен ще се разгърне върху 30 хил. кв.м. По същия модел build-to-suite бе изграден и заводът за Язаки край Димитровград, където в момента работят близо 3000 души.

В края на миналата година “Хоризонт – Иванов” приключи строителството на завода за автомобилно осветление “Варок лайтинг системс”, открит в края на януари. В момента компанията завършва проект на “Алкомет”, работи за “Амилум” в Разград, както и по малък обект в Сърбия

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майстор на сръбската скара разкрива как се правят най-сочните кебапчета
Next: Мъж превърна селската си къща в царски палат, но накрая пропи всичко и умря в нищета

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.