Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха
  • Новини

Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
onemnmnmqnmqns.jpg

Митническите служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в ТД Митница София спряха опит за пренасяне на над 3 кг хероин на Летище София. Това съобщиха от Агенция „Митници“.

При проверка на багажа на пътничка с българско гражданство митническите инспектори откриват над 3 кг наркотично вещество.

Пътничката пътува от Кигали, Руанда, до София с полет през Доха, Катар. Наркотичното вещество е било укрито в тайник в стените на куфар.

При анализ със спектрометър се установява, че веществото е хероин, като точното му тегло е 3 163 гр.

Не изпускай тези оферти:

Пътничката е задържана с мярка за неотклонение, като при проведени оперативно-издирвателни мероприятия в централната част на град София е задържано и още едно лице – български гражданин от африкански произход.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София. Разследването се провежда под надзора и ръководството на Софийската градска прокуратура.

Още криминални:

13-годишно момче открадна и шофира кола, съобщават от областната дирекция на МВР в Ловеч. Случаят е от 2 октомври.

Около 01:30 ч. в районното управление е получен сигнал, че от улица в село Златна Панега е откраднат автомобил, който е бил паркиран и оставен с ключ на таблото. Започнало е издирване, като е станало ясно, че колата е открадната от дете. Момчето е било заловено да шофира из улиците на селото.

Случаят е докладван на дежурен прокурор и е образувана преписка. Момчето е предадено на родител и няма родствена връзка със собственика на автомобила.

Още криминални:

Дрогиран шофьор на камион уби 56-годишен мъж в катастрофа на главния път Русе-Варна, съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР в Разград Илияна Георгиева.

Сигналът за инцидента е подаден малко преди 10:00 ч. днес. Четиридесет и двегодишният водач на влекач с прикачено ремарке от Пазарджик пътувал в посока Русе – Разград.

На завоите преди град Цар Калоян е ударил със задната част на камиона насрещно движещия се мерцедес, шофиран от 56-годишен мъж от Исперих, след което продължил, без да спре.

Водачът на лекия автомобил е починал на път за разградската болница. Спътникът му на 55 години е настанен под наблюдение в лечебното заведение в Разград.

Камионът е установен на околовръстния път на Търговище. Водачът е задържан. Пробата му за употреба на наркотични вещества е положителна. „Справка в информационните масиви на МВР показва, че шофьорът има 13 регистрации за кражби, притежание на незаконно оръжие и шофиране след употреба на дрога. Следствените действия по случая продължават.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува
Next: Динко от Ямбол си връща формата. Метна се на АТВ и отправи послание към душманите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.