Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отглеждайте това вълшебно дърво за закрила и финансова стабилност у дома
  • Новини

Отглеждайте това вълшебно дърво за закрила и финансова стабилност у дома

Иван Димитров Пешев май 14, 2023
dsdshuzuzndasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От вечнозелените представители на дърветата от вида Бонзай, особено привлекателно с красивите си листа и цветове е Дървото на живота.

Освен естетичния си вид обаче, това дърво се счита, че притежава и изключително ценното свойство да осигурява перманентно щастие за семейството, в дома на което се отглежда.

То представлява многогодишно растение с дебели клони и с гладки, овални, месести, ярко зелени листенца, разположени в срещуположни двойки.

Ражда красиви бели и розови цветове и може да достигне внушителните 2.80 м – разбира се ако е отглеждано при подходящи условия.

Нерядко, Дървото на живота се бърка с Дървото на парите, но не е трудно да се установи разликата между тези два вида от типа Бонзай; Дървото на парите е с по-издължени и не толкова месести листа, които наподобяват монети.

Не е претенциозно за отглеждане – достатъчно е да го държите на полусянка и на проветриво място и то ще ви зарадва с разкошни цветове! За да активирате магическата сила на Дървото на парите, заравяте в пръста на саксията 1 3 или 6 броя високостойностни монети.

Алтернативно, може да завържете на клоните му три китайски монети с дупка в средата, през които сте прокарали червена панделка. (

Това трябва да извършите едва след като дървото е израсло достатъчно – в противен случай ще увредите още неукрепналия млад зародиш!)

Междувременно, докато извършвате тези ритуални процедури си представяте, че сте млади, здрави и богати! А за да увеличите силата на Дървото на парите, обсипвайте го редовно с мили, окуражаващи думи, тъй като то има свойството да ги „попива“.

При това положение, дървото винаги ще остава вечнозелено, а вие винаги ще имате пари!

Според Фън Шуй, най-подходящото място за Дървото на парите е от дясната страна на входната врата на жилището ви, тъй като така се засилва излъчваната от него енергия, насочена към привличане на пари в жилището.

Важно е, в тази, т.нар. „Зоната на благосъстояние“ да няма ненужни предмети от миналото, тъй като те са пречка за свободното движение на енергията.

Освен това е препоръчително да украсите Дървото на парите с червени панделки, а под саксията да положите червена салфетка. Имайте предвид, че за да се възползвате максимално от силата на това дърво – талисман, трябва да си го отглеждате сами.

Има достатъчно данни, които сочат, че Дървото на парите действа благотворно за доброто функциониране на мозъка, зарежда енергийно човека и увеличава физическия му потенциал. Това е резултат от съдържащите се в листата му етерични листа.

Установено е, че след като поставите саксия с растението върху работната ви маса, удовлетвореността от вашата дейност ще нараства пропорционално на нарастващите доходи! Най-важното е обаче, че Дървото на живота ви стимулира да мислите позитивно и да приемате живота откъм положителната му страна;

така ще увеличите вероятността да ви се случват поредица от хубави неща и ще се чувствате щастливи!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозният народ, където жените раждат на 65, няма тумори, а продължителността на живота е до 120 години
Next: 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.