Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отец Гелеменов направи разкрития при кои роднини се бил запътил Сашко и за семейството му
  • Новини

Отец Гелеменов направи разкрития при кои роднини се бил запътил Сашко и за семейството му

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
otecccgelemeneovv.jpg

Сашко е намерен! Това е новината на седмицата, а хиляди хора в България се радват, че детето е живо и здраво. Остават обаче редица въпроси, които разследващите трябва да разнищят, пише Телеграф бг.

От Окръжната прокуратура в Перник вече работят и по версията за отвличане, която дълго бе изключвана като вариант. Все още не е ясно дали през всичките 9 дни момченцето е било само и под открито небе.

Шеф от МВР разби конспиративните теории за Сашко и каза как е издирван и открит

12-годишният Сашко бе открит от парапланеристите и доброволци Веско, Милко, Деян и Тодор в труднодостъпната местност Червена могила.

Не изпускай тези оферти:

Тя се намира на 16 км от Профилакториума, където детето било видяно последно, преди да изчезне. Емил Нешев, шеф на Планинската спасителна служба, уточни, че Сашко е открит по южните склонове на Голо бърдо.

Това била една от локациите, които при анализ на планинските спасители е откроена като най-вероятното място, на което може да се намира момчето. Мястото и преди е било претърсено няколко пъти, но не в такава дълбочина

Ботьо Ботев посочи най-солидното доказателство, че Сашко не е бил отвлечен и огромната грешка на баща му

„Много е вероятно детето да се е движело, за да оцелее. Трябва да гадаем какво го е спасило: воля, сила, жажда за живот“, посочи директорът на ПСС Емил Нешев.

Според отец Георги Гелеменов Сашко може да е вървял към братовчедка си в село Красава. Духовникът обяви, че е подал и сигнал на телефон 112, че момчето може да се е отправило в тази посока, към дома на свои роднини.

Кръвните проби на Сашко излязоха, ето какво разкриха за изчезването му

„Ходил съм там многократно да чета молитви за изгонване на зли сили. Имотът представлява селскостопански двор от 7 декара с една прекрасна къщичка. В нея се намира тежко болната братовчедка на Сашко. Тя е агресивна и стои заключена, защото е с психични отклонения“, посочи той.
Съмнения

Свещеникът познава Сашко от няколко години, а по време на водния режим в Перник дори е бил в дома му. Обадил му се бащата Александър Цветанов.

„За мен не отговарят на истината твърденията, че бащата е замесен, че се е държал зле, или че е искал да погуби сина си. Той толкова му се радваше и обгрижваше, благоговееше пред него“, разказа Гелеменов.

Описа още, че хлапето говорело съвсем нормално. „Често ме викат да чета молитви на хора със синдром на Даун, на деца с тежки форми на аутизъм, с дислексия и много добре зная какво значи липса на комуникативни умения.

Спомням си, че когато бях в скромния дом на Цветанови, Сашко се прибра от училище с баба си, седна на масата и започна да разказва как е минал денят му“, споделя още духовникът.

За майката на детето той разказа, че доколкото е запознат, с бащата имали спор при кого да бъде Сашко, но съдът е решил да остане при Александър.

„Моето съмнение е, че детето е било подготвено за извеждане в чужбина, но заради голямата истерия и липсата на подпис от родителя настойник не са успели“, смята Гелеменов и допълва, че според него детето е пуснато в гората над Радомир, където бе открито.
Боец

Знаехме, че той може да издържи с дни в планината

Разговаряхме с хора, които работят с деца с аутизъм. Знаехме, че може да оцелее. Това са деца, които се хранят с плодове, със зеленчуци, това им позволява да бъдат мобилни“, посочи директорът на Областната дирекция на МВР старши комисар Павел Млеканов.

„Детето е оцеляло, защото се е борило“, коментира пък един от спасителите на Александър. По думите му детето било мръсно, изтощено и гладно.

„Дадохме му вода. Планината може да е майка, но може да е и мащеха. Оцеляло е само, ние само му помогнахме да се прибере. Той е боец.

Ние сме тук от първата нощ, пари никой не иска“, допълни другият от участниците в спасителната акция. Мъжете са категорични, че не искат наградата от 100 000 лева, която бащата обяви ден преди детето да бъде открито.

„Ние сме на терен от първия ден и не сме за парите“, казаха спасителите на Сашко.

След като бе транспортирано в събота с линейка до „Пирогов“, 12-годишното момче премина подробен преглед и изследвания. На място пристигна и служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев.

„Детето е боец“, каза министърът, който заедно с проф. Николай Габровски увериха, че детето е в добро състояние. Пристигнало е с мокри крачета, но няма измръзване.

По тялото му има само драскотини и е с лека дехидратация, затова първоначално е настанено в реанимация. Урината и кръвните му показатели са в норма, но заради обезводняването Сашко е включен на системи.

Той ще остане няколко дни под наблюдение, но лекарите нямат никакви притеснения за здравето и живота му. „Сашо се чувства добре и се гушна в мен! Благодаря на всички”, написа бащата на детето Александър.

В неделя от болницата съобщиха, че нощта е преминала спокойно за 12-годишното момче. Детето е в стабилно състояние, без непосредствена опасност за живота, добавят от „Пирогов“.

Дядото на намереното момче – Николай Алексов пък коментари междувременно щастливата развръзка. Мъжът сподели, че се чувства превъзходно и вече е разговарял с бащата на детето, предаде NOVA.

Чувствам се превъзходно, бях умрял иначе

Казаха ми, че е намерен в безпомощно състояние. Сутринта говорих и с баща му – детето е добре“, каза той. „Не е изключено някой да го е задържал умишлено. Тези девет дни са много трудни за едно дете, ако не му е помагано“, добави мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо да слагаш скилидка чесън под възглавницата преди сън – прочети и се учи
Next: Разгеле! Майката на Сашко проговори и хвърли странна версия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.